Лусия беше красива и знаеше това. Виждаше как още и още хора се обръщат след нея. И тя наистина привличаше вниманието. Дългата лъскава черна коса, люлееща се като коприна около крехките й рамене... И черните очи, подчертани с дебела линия молив. Виждаше как момчетата се обръщат след нея и това й харесваше. Но тя обичаше само един. Едно момче - чернокосо, със сиви очи. Не беше сред най-красивите, но за нея беше най-великият - Лео.
Минаха месеци. Месеци, които за нея бяха най-прекрасните. Изминаха в прегръдки под ярката лунна светлина, нежни целувки, сантиментални подаръци и сладки шепоти. Но една вечер... една ужасна вечер... Мобилният й иззвъня и тя щастлива вдигна телефона, виждайки неговото име. В гърлото й обаче се беше появила жестока буца. Тя не разбираше - защо сърцето й се свиваше така? Натисна копчето със зелената слушалка и чу изплашеният глас на майка му:
- Лу... трябва много бързо да дойдеш у дома.
Лусия веднага наметна дънковото си яке, обу маратонките и хукна в дъжда към к ...