Лусия беше красива и знаеше това. Виждаше как още и още хора се обръщат след нея. И тя наистина привличаше вниманието. Дългата лъскава черна коса, люлееща се като коприна около крехките й рамене... И черните очи, подчертани с дебела линия молив. Виждаше как момчетата се обръщат след нея и това й харесваше. Но тя обичаше само един. Едно момче - чернокосо, със сиви очи. Не беше сред най-красивите, но за нея беше най-великият - Лео.
  Минаха месеци. Месеци, които за нея бяха най-прекрасните. Изминаха в прегръдки под ярката лунна светлина, нежни целувки, сантиментални подаръци и сладки шепоти. Но една вечер... една ужасна вечер... Мобилният й иззвъня и тя щастлива вдигна телефона, виждайки неговото име. В гърлото й обаче се беше появила жестока буца. Тя не разбираше - защо сърцето й се свиваше така? Натисна копчето със зелената слушалка и чу изплашеният глас на майка му:
  - Лу... трябва много бързо да дойдеш у дома.
 Лусия веднага наметна дънковото си яке, обу маратонките и хукна в дъжда към къщата на Лео. Намери там само майка му, обляна в сълзи.
  - Какво се е случило? - попита момичето изплашено.
  - Лу... съжалявам, че точно аз трябва да ти го кажа, но все щеше да разбереш... Лео... простреляха го. Той е мъртъв.
 Лусия изтръпна. Целият и свят рухна. Коленете й се подвиха и тя се свлече пред жената. Очите й бяха изпълнени с бесен ужас, но тя не можеше да каже нищо. Всичко в нея се беше счупило. Тя обичаше това момче със цялата си душа, беше му подарила сърцето си, беше обрекла дните и нощите си на него. Всичко се срутваше пред очите й. Любовта, толкова силна и нежна, я погубваше. Тя не искаше да живее повече. Душата й вече я нямаше, а сърцето й, подарено, не искаше да бие без него.
 Лусия се сбогува мълчаливо с майката на Лео и се прибра. В дома й нямаше никой. Тя искаше да умре, искаше да умре, но не по някакъв банален начин. Завърза въжето, намерено в кухнята, около шията си и го завърза за една от пръчките на терасата. Увисна надолу и в последният миг, преди да умре, преряза въжето. Тялото й тупна безжизнено в градината на съседите. На сутринта, щом родителите й се прибраха, уплашените им викове оглушиха града.
 Минаха часове. В света вече нямаше две чисти влюбени сърца. Лу и Лео, влюбени до полуда, сега лежаха един до друг в студената земя и може би се кълняха един на друг във вечна обич...