Аз и политиката
Всеки ден ставах в 6 и половина – това беше, докато бях на три и половина. Хубаво е, че тази емоция отдавна отмина. И за къде мислите, че бързах? За къде, за детската градина! Майка ми ме влачеше всекидневно с тролея, с притворени очи се лингахме от Дружба за Обеля. Пристигахме в градината и хайде, хоп, аз по цял ден пуклясвам там, а тя -началничка в „Нар Кооп”. Посреща ме от вратата лелката сърдита и с груб глас започва да любопитства и да пита: „Защо майка ти не ти изряза ноктите вчера?”, „Защото чичо Пешо беше у нас на вечеря.” „А чичо ти Пешо какъв е на семейството?”, „Той е от на БКП членството...” „Питам какъв е на майка ти, а не банкер ли е или хлебар!” „Чичо Пешо е партиен секретар!” Ето я и другарката Петкова: „Е, ама майка ти с ония работи още ли не е готова? Хайде, бързо на чешмата, че пак не си се мил. Май чичо ти Пешо пак у вас е бил. Те с майка ти дали ще се женят, я разкажи, вечер какви приказки обменят!” Тормоз вкъщи, тормоз в градината – май така ми е т ...