Вещицата въртеше дървената лъжица в калената тенджера. Синьо-зелената течност бълбукаше и на повърхността й пукаха жълти искри. Кала извиваше дланта си, като чертаеше плавни кръгове във врящата смес. С наклонена глава, тя се взираше в плода на десетгодишната си работа. „Най-сетне ще му отмъстя!“, промърмори на себе си.
На вратата се почука. Кала прекоси сумрачната, претъпкана с вехтории стая. На прага стоеше десетгодишно момче – с висящи панталони на тънките му крака и съдрана блуза. Лицето му жълтееше в полумрака, очите му имаха цвят на пресечен белтък. Трепереше.
„Наркотична абстиненция!“, потри доволно ръце тя.
– Е! – рече Кала с усмивка – готов ли си за следващата ми поръчка?
– Да, госгоспожо! – момчето облиза напуканите си устни – к-кога?
– Веднага!
Детето пристъпи напред и тя бръкна в джоба на дългия си пеньоар. В ръката й зашумоля целофан. Отчупи парче тъмен шоколад. Протегна ръка и момчето захапа пръстите й. Изсмука шоколада като изгладняло бебе. Даже и след като сладкишът се р ...