15 янв. 2012 г., 08:52

Аз, ти

759 0 1
1 мин за четене

Кой си ти? Кой съм аз? Две човешки същества. Но дали? Как може да си сигурен? Никак. Познаваме се. Всеки ден си говорим. Може би имаме подобни мисли. Може би дори подобни чувства. Но дали реално аз съм човек, дали си ти? Кой определя? Кой казва какви сме, кой ни слага етикета? И защо? Трябва ли да бъдем оценени? Добър ли си? Лош? Или бялото и черното се преплитат? Откъде знаеш коя постъпка добра е, коя - недостойна за тази дефиниция? Кой ти каза? Или сам прецени? А ако за мен доброто е за тебе злото? Кой е прав – аз или ти? А дали въобще има грешни? Може би всичко е игра на думи. Или на чувства. Но дали е просто игра или действителна случка? Въображение или реалност? Истина или лъжа? Предизвикателство или препяствие? Може би наистина сме само две човешки същества. Но различни сме, нали? Тогава защо една дума описва и двама ни? Но това определя ли ни въобще? Или определението правим си сами? Оптимист или песимист? Мечтател или въздаржател? А действията ни кой определя? Пътят ли избира пътника или пътникът избира пътя? А защо въобще някой ги оценява? Оценката не е ли въпрос на гледна точка? А такива много. Всеки от нас – ти, аз - сме съставени от безбройно много точки. През коя гледаш ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами аз исках да е объркващо. Исках да е разбъркано, леко неразбираемо, но интересно и заинтригуващо...

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...