Рядко ти се отдава възможността за ново начало.

Говоря за тия начала, които са изцяло нови.

Още неразопаковани като току-що пристигнал колет от неизвестна далечна страна.

Миришещи още на производител.

Това не е като началото на нов ден или нова година.

Шахмат!

За да можеш да се различиш обаче, представи си, не че си пешка, а се вкарай в ситуация.

Намираш се в ресторант. Без име. Без хора. Без каквито и да било подробности.

Имаш само застлана като платно искрящо бяла покривка и меню, в което обаче не всичко пристига такова, каквото си го поръчаш. Да, но, ще си кажеш, за какво ми е да ходя в такъв ресторант, в който нищо няма да е такова, каквото го поискам. Една подробност, никой не е споменавал нищо за ходене. Ти просто си там. На свойта си маса със своя си избор.

И, за да се увериш, че не те лъжа, усъмнен минимум в белотата на тази покривка, на теб ти се приисква да я докоснеш, да прокараш пръсти по нея, дори я подушваш, защото, о, боже, тя ли ухае тъй божествено. Какви са тия аромати? Хайде де, помогни ми малко и с твоето въображение! Не ме карай да гадая. Включи се! Ще ти се доверя! Все пак на ход си ти. Макар да се разбрахме, че не си пешка, но това беше вече съвсем в началото. Това им е забавното на правилата в този ресторант - те са неписани, а неписаните правила могат да бъдат променени във всеки един следващ момент. Не протестирай срещу това! Положителното при тези правила е, че можеш да си се появил като пешка, но да се превърнеш в Цар, да речем. Та, да се върнем на менюто предлагам. Разгръщаш и търсиш нещо бързо, защото ти никога нямаш време, дори и то да не съществува за момент. Просто така си свикнал. Нещо, което да  отговаря на вкуса ти или да се доближава. И, да не забравяме, да е евтино, защото за скъпите неща трябва да си познавач. Не можеш да си позволиш да стреляш на посоки в такъв ресторант. А! Споменах ли, че времето вече тече. О, да, това се случи още, когато забеляза бялата покривка, твоето лично платно. Е, хайде, Пикасо, поръчай си ордьовър и виж какво ще дойде! Дали може да е евтино, бързо и с вкус, какъвто ти си искал, Творецо или липсите ти откъм маниери и сетива само биха продължили да мърсят красивата белота на специално подготвената за теб покривка. Хайде! Ти си! Не разваляй още магията! Избирай! Нямаш време! Нали не искаш да си идеш гладен? А знаеш, че за хубавите блюда се чака повечко... Или не знаеш?

Дж.К.