Брегът на януари
"Повтори тази нощ! Потрети я,
че без плът отшумява страстта...
Ако хукне, за миг догони я!
Тази нощ струва цяла съдба!"
Татяна Йотова
Водата докосваше като ласка върха на ботушите. Не усети как стигна до брега, следваше стъпките и смеха на отминалата вечер.
Януарският ден валеше ситно. Сивото от хоризонта, забулило в мъгла корабите, преливаше в синьозелената вода. Зимното море сякаш бе приспало под тихата повърхност всичките си чувства, притихнало в очакване на лятната страст или от тъгата по отминалата. Очите й го гледаха, влажни от студената зимна целувка. Палтото поемаше малките капки, а с тях и уханието на кестенявите кичури.
В погледа се спря въдицата на рибар. Четири двойки пилета, като точките на черните зеници, се гмуркаха и пресичаха водни окръжности в странен танц.
Как ли чувстват обичта? Дали тази е последната в живота й? Ще отпие ли отново глътките вино и чувственост?... Не виждаше и не усещаше. Кафявите очи потънаха в топлия мрак на предизвестената близост. Като в сън дочу мекия тембър на гласа му да припомня годините познанство. Обзе я приятно чувство, да, вътре в себе си благодареше на съдбата за доверието, за вливащия се в смеха им щур младежки порив, преминал този път рамката на копнежа.
Морето поемаше мислите с леките вълни. Пръските от пяната полепваха като спомен. Вятърът припомни ревниво за себе си и разнесе аромата на отминалата нощ. Защо дойде отново на брега? За да почувства, без докосването, самотата? Усещаше я в сладко-тръпчивия вкус на сбъдването и очакването. Наивно, като че търсеше прегръдката на броня, придърпа по-плътно палтото. Мекият плат обгърна тялото и ласките, останали сред топлината. Очите изсветляха и отразиха морето. Свечеряваше се, спрялото край брега време забърза за среща.
Ели
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Все права защищены
