III. ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГОВИЯ

Булгарланд е известен основно с производството на зелен хайвер. Страната винаги се е гордеела с продукцията си и износа на тази стока, дължащо се на обстоятелството, че повечето булгарландци още от най-млада възраст биват обучавани от родителите си и знаят как да пращат за зелен хайвер. Булгарланд е страна на произход за някои от най-известните търговски марки в света: обувки "Ромика" (сега "Найки"), калкулатори "Елка" (сега "Лаптоп"), кисело мляко (сега "Данон"), електрокари (сега "БМВ"), домати (сега "домати"). В момента страната води съдебни битки с част от съседите си относно ексклузивното право на експорт на следните търговски продукти: шкембе чорба, чалга и проститутки.

Булгарланд е и водещият производител на надежда в Европейския съюз със средно годишно количество от около 4 520 000 тона. Най-голям относителен дял в производството на надежда се пада на пенсионерите, надяващи се на увеличение на пенсиите - около 33.3% (98% абсолютен дял в рамките на производствената група), следвани от работниците, надяващи се да им бъдат платени поне две от изработените заплати - 27%, на трето място идват оптимистите, надяващи се правителството да се справи с безработицата и престъпността - 20%. Дял в производството на надежда имат и родителите, надяващи се децата им да се върнат от чужбина, както и жените, надяващи се съпрузите им да откажат намалят поркането.

Търговията се нарича от булгарландци "бизнес", а търговците биват наричани "бизнесмени". При това положение любопитен факт е, че основният закон в тази материя не се нарича Бизнесменски закон, а Търговски закон. Може би и затова повечето "бизнесмени" не подозират за съществуването му. Търговската (бизнесменската) дейност в страната се подчинява на следните философско-икономически и практически течения:

• непукизъм - икономическа практика, при която бизнесменът отказва да плати свое изискуемо задължение към друг бизнесмен, към свои работници/служители или към държавен орган с мотивирания довод "да мрат, бе, не ми пука, че им дължа пари";

• непотизъм - масова практика в средите на булгарландския бизнес. Основава се на близки родствени отношения между бизнесмена, неговите служители и чиновниците, осъществяващи държавния надзор върху дейността. Класически пример за непотизъм по булгарландски: бизнесменът е собственик на капитала, жена му е счетоводител на фирмата, синът му е управител, любовницата му е секретарка, баджанакът му е директор на държавна агенция,  а братовчед му - изпълнителен директор на Комисията за защита на конкуренцията;

• крадизъм - практика, основана на стремежа за бързи и лесни печалби. Наблюдава се изключително разнообразие в проявните форми на крадизма в Булгарланд, като той се практикува от най-широк кръг субекти (висши държавни служители, директори на дружества, експертен, помощен, низов персонал, безработни, непълнолетни и т.н.). Някои от най-типичните примери за крадизъм са необезпечените банкови кредити, ДДС-крадизъм, касов крадизъм, безкасов крадизъм, складов крадизъм, стоков крадизъм, жилищен крадизъм, крадизъм от европейски фондове и мн. др.;

• краткизъм - икономическа теория, издигната в масова практика, отричаща дългосрочното мислене и дългосрочните стратегии. Краткизмът препоръчва да се живее за мига и да се реализират моментни търговски продажби без дълготрайна ангажираност. Той разчита, че потребителите също разсъждават краткистично и на принципа "дай сега да купя туй, че е на примоция и имам далавера". Краткизмът е модерна концепция в Булгарланд и негови лозунги присъстват във всички сфери на обществения живот (в спорта: "играем мач за мач", в здравеопазването: "живеем ден за ден", в правосъдната реформа: "колеги, дайте сега да направим тъй, пък после ще му мислим" и др.);

• лобизъм - лобизмът е близък по идеология с крадизма, но се различава от него с липсата си на масовост. Лобизмът е корпоративно-политическа теория, препоръчваща запивки и контакти по лоби барове. По това свое качество се доближава и се родее с масонството и ротарианството. На практика представлява търговия с власт, секс и влияние. Означава, че представителите на големите корпорации осъществяват сношения с представители на държавната власт - така е възникнало т.нар. "Публично-частно партньорство". Осъществява се и в публични, и в частни домове.

Към днешна дата Булгарланд приключи успешно програмата, предвиждаща страната да стане най-големият световен производител на казани с турбокомпресорни двигатели. Голямата любов на булгарландци към ракията ги принуждава да притежават собствени казани, в които да варят драгоценната течност. Това съответно води до необходимост от голямо производство на казани. Навлизането на високите технологии в казанджийството настъпва след 1974 година. Тогава булгарландският инженер Иван Иванов Иванов-Ванката по време на командировката си в ГДР за пръв път видял турбокомпресор при двигател с вътрешно горене. Внесъл двигателя в Булгарланд и го прикачил към собствения си ракиен казан. В резултат на това Ванката можел да придобива пет пъти по-голямо количество алкохол за три пъти по-кратко време от всеки друг булгарландец, варящ ракия, тоест от цялото останало население. В чест на казана родният град на Ванката бил преименуван на Казанлък. След като през 1979 г. ДС и ДС - съответно Държавният съвет и Държавна сигурност - научили за казана с турбо двигател, той бил одържавен с указ, иззет за общонародни нужди и преместен в центъра на София (бел. авт.: още една велика булгарландска традиция: всичко най-добро, работещо и ефективно не може да бъде провинциално, а непременно трябва да е столично. Ave Sophia, civitates morituri te salutant).

С преместването си в столицата казанът на инженер Ванка бил преименуван на "Националния казан". Дълги години се ползвал от всички без ограничение, което създало неудобство, бидейки единствен казан с такава производителност. Възникнала нуждата от производство на нови казани с турбо двигатели. По тази причина бе стартирана програма за мащабно проучване на двигателя от най-способните местни инженери и за изучаване начина му на работа. След дългогодишни опити се оказа, че е възможно да се копира технологията на турбо двигателя и през 1996г. бе изработен първият прототип на турбокомпресорен казан. В следващите години производството на казани отбеляза огромен ръст и програмата се смята за най-успешната в историята на булгарландската икономика. Днес Националният казан представлява най-голямата културно-историческа забележителност в страната, макар функциите му вече да са различни. Всички булгарландци общо и всеки един поотделно се пържат на бавен огън в Националния казан.

Благодарение на турбо двигателя булгарландците успяха да открият и развият деривати: негови производни са турбо гъзарията, турбо селянията и турбо чалгата.

(следва: IV. Администрация)