По времето на социализма, бившият десантчик и барета Иван Руски, познат и като Чичи Ваня, беше на голяма почит.

Най-красивите жени се въртяха около него, а мъжете го гледаха със страхопочитание и се стараеха да са в добри отношения.

Нашият герой обикновено излизаше с по две гаджета, естествено всяка вечер с различни, за да не се губи тръпката на завоевател и, в който бар да седнеше, винаги беше за сметка на заведението. Но това беше съвсем естествено, предвид факта, че такъв гост оказва чест с присъствието си.

Едно от любимите места на руската легенда се намираше на кораб, закотвен във Видинското пристанище.

Шикозността напълно отговаряше на изтънчения му вкус, а за масата в дъното, до последния люк се знаеше, че е Неговата маса.

Там никой никога не посмяваше да седне - поради обясними причини.

В края на лятото имаше международно състезание по бокс и кубинският национален отбор, активен участник, разпускаше във въпросното заведение.

Приятният бриз развяваше косите на поредните две мадами, хванали руснака под ръка, докато той определяше темпото на крачките, вървейки по моста към кораба.

В този момент няколко човека се разминаха с него, бутайки едната от придружителките му.

Жената извика и се обърна към нахалника, който, видимо почерпен, направи неприличен жест.

Чичи Ваня и за по-малко бе убивал, но натрапника нямаше как да знае.

- Извини се на дамата! Бързо! - заповяда Той.

- Ке ? - попита другия, явно чужденец.

- Веднага!

- Ке ?

Другата приятелка на Чичи, усетила испанския акцент и поназнайвайки  малко езика преведе.

Вместо да се вразуми, онзи започна да се хили и подкани приятелите си да се намесят.

- Кажи им, че с по-малко от седем човека ми е забранено да се бия - обърна се към нея Иван.

Жената преведе, а те започнаха да се кикотят неспирно. Единият от тях се върна на кораба и след малко дойде с десет души.

- Преведи на твоя човек, че това е краят му. Ние сме боксьорите от Куба.

Чичи се усмихна пренебрежително, дръпна жените зад себе си и зае стойка сукакуш.

Срещу него кубинците се прегрупираха и минаха седем в ляво и седем от дясно.

- Отлично, сега ще ви отрезня - заключи Иван.

Следващите няколко секунди трудно могат да бъдат описани и видени. Само с високоскоростна камера.

С неподражаемо движение замахна с лявата ръка и седмината в ляво паднаха през моста в реката.

Повтори същото упражнение и с тези в дясно, пращайки ги да правят компания на приятелите им във водата.

- Хайде дами, масата ни чака - подкани жриците с усмивка.

Иван. Иван Руски.