Да не забравяме американските зверства!
Преди няколко години, ние българите открихме паметник на американския летец в София. Това е чудовищно, защото именно американските летци по време на втората световна война са бомбардирали без жал и угризения София и други градове на родината ни. Затова следва да изпитваме ненавист към американските летци - тези изверги, бомбардирали нашите родители, баби и дядовци с летящите си крепости, и поискали варварски да унищожат прекрасната ни столица.
Лично аз изпитвам такава ненавист към тях и не мога да си обясня сервилното поведение на българските власти. Но още по-трудно ми е да си обясня, защо този паметник /в Южния парк/ не бъде разрушен при мощна протестна акция и на негово място да бъде издигнат много висок паметник на нашия летец - капитан Димитър Списаревски:
https://bulgarianhistory.org/dimitar-spisarevski/
Този национален герой с безумна смелост се врязва чрез таран в една от летящите крепости на американците и не й позволява да хвърли смъртоносния си бомбен товар над столицата. Той геройски загива при тази си акция. Тленните му останки остават в един хълм край Пасарел. Посещавал съм това място многократно, за да отдам почит на този велик българин. Мой близък роднина /вече покойник/ - Борис Стоилов е служил навремето при Списаревски. Край хълма Момини гърди оцелява по чудо, защото по заповед на Списаревски е трябвало да изпълни задача. По време на отсъствието му другарите му по служба са избити до крак от американските бомбардировачи. Борис Стоилов беше стигнал 80, но не можеше да забрави за този ужасен ден и за убитите си другари. От очите му течаха сълзи при спомена за тази нелепа съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
