27 апр. 2021 г., 19:52

Да обичаш Нощна пеперуда 

  Проза » Рассказы, Другие
806 3 11
10 мин за четене

  - Нокту! Нокту!

  Думата се носеше по улиците на столицата като шепот на десетки безлики гласове. Причината за вълнението на хората беше появилият се през нощта на площада знак - закачен на таблото за обяви, голям, бял лист с рисунка на пеперуда Сатурния. Това означаваше само едно: в най-скоро време някой щеше да се прости с живота си. Сатурнията беше емблема на ордена Нокту, наричан от обикновените хора "Нощните пеперуди". Някога "Пеперудите" бяха просто група високоплатени кисен, които се бяха договорили да се пазят една друга. И всичко вървеше добре до една вечер преди 50 години, когато на една от тях бе платено да убие престолонаследника в леглото му. Момичето беше изпълнило задачата. След това събитията бяха последвали логичен развой - сестрите й я покриха, но цялата група беше обявена извън закона и се беше наложило да бягат. И така от елитни куртизанки, умели в музиката, танците, пеенето и поддържането на разговор, от най-добрите в развличането на мъже от висшата класа се бяха превърнали в изгнаници. Новата слава, която получиха "Пеперудите", ги следваше навсякъде, където се опитваха да се приютят. Навсякъде се намираше някой, който искаше да ги наеме да му свършат мръсната работа. Изключително добре образовани и интелигентни, на "Нокту" не им беше трябвало много време да решат да поемат в малко по-различно професионално направление. Бяха събрали парите, които им бяха останали и бяха наели бивш хашишин, който да ги обучи на бойни техники, оттегляйки се в една изоставена, полуразрушена крепост в планината и намалявайки до минимум контактите с външни хора. Далеч от всички, обгърнати от тайнственост, "Пеперудите" се бяха превърнали почти в мит - красиви, но безмилостни, отлично обучени, както да развличат, така и да убиват. Долитаха в нощта, свършваха си работата и отново изчезваха с изгрева.

 

Джинг стоеше подпряна на една стена, наблюдаваше суматохата, която беше създала с рисунката и едва сдържаше усмивката си. Забавляваше я суеверният ужас в погледите на столичаните, на тези, които се смятаха за елита на държавата, а всъщност бяха страхливи животни, треперещи над дрънкулките си от скъпи метали. Те искаха да продължат да бъркат в кацата с меда, но не и да се изцапат, докато го правят.

 

За тази цел наемаха някого като нея - призрак, с когото няма да ги свържат. Телефонът в задния джоб на дънките й завибрира и тя прие разговора чрез устройството в ухото си. Не каза нищо, а и не беше нужно - само двама човека знаеха този номер: Майката на "Пеперудите" и клиентът.

 

- В полунощ в бар "Лунна светлина". - чу се електронен глас. - Поискай два броя от фирмения коктейл и ще те доведат при мен.

 

  Връзката прекъсна и младата жена се отблъсна от стената. Играта започваше. Върна се в апартамента си в хотела, където беше прекарала последния месец. Още преди заключващият механизъм, който беше добавила на вратата, да се задейства, Джинг беше останала само по бельо. Завърза косата си и започна да маже тялото си със специални мазила, които, освен че щяха да премахнат всяко излишно окосмяване, щяха да сведат до минимум естествената телесна миризма. Не се знаеше дали няма да попадне на някой от следотърсачите. Орденът вече имаше случай на заловена Пеперуда, след като властите бяха пуснали по петите й следотърсач. Затова Джинг предпочиташе да вземе всички възможни мерки, за да не повтори съдбата на сестра си. След всички процедури, които сметна за нужни, жената се облече. Прецени, че тази вечер повечето оръжия няма да й трябват, но с малкия кинжал на бедрото не се разделяше. "Знае ли човек?" помисли тя. Ключалката щракна тихо, докато Пеперудата вървеше по коридора към аварийното стълбище. Над столицата вече се показваха първите звезди.

 

  На другия край на града един мъж стоеше на покрива на небостъргача и наблюдаваше как светлините на уличните лампи постепенно се запалват в отговор на настъпващия мрак. Чувствителното му обоняние беше приглушено от хирургична маска, чакайки да влезе в действие. Целта му все още беше извън обсега му, но приближаваше. Усещаше я не със сетивата си на следотърсач, а с онова вътрешно чувство, което бе сработило още преди да я срещне за първи път. Не много преди тя да го лиши от живота такъв, какъвто го беше познавал - с няколко куршума в гърдите. Джей изтласка спомените обратно дълбоко в паметта си. Ако искаше изобщо да изпълни задачата си, трябваше да не им позволява да се надигат.

  Мъжът се върна в апартамента, който беше наел, и впери поглед в монитора на лаптопа, на който следеше всички камери в сградата.

  Разбра, че е пристигнала, когато едно след друго записващите устройства прекъсваха и отново възстановяваха подаването на картина, сякаш нещо за миг бе смутило сигнала и бе изчезнало. За две кратки секунди през съзнанието му се плъзна съмнението, че тази, която бе дошла, не е същата, която очаква. Джей излезе през прозореца и тръгна по аварийното стълбище към стаята, в която беше заложил примамката. Но усети нещо на два етажа по-нагоре. Свали маската и подуши въздуха. Не! Не можеше да е възможно! Не можеше да я надуши, но беше сигурен, че е някъде от другата страна на прозореца. Съсредоточи се и чу дишането й - през стаята, през коридора, в отсрещния апартамент.

  Никога през живота си не беше изкачвал стълби толкова бързо – качи се на покрива и започна да се спуска от другата страна на сградата. Последните два етажа до целта премина на пръсти, стараейки се да не вдига никакъв шум. От опит знаеше колко добре е обучена. Можеше да разчита единствено на изненадата.

 

  Джинг разбра, че е загазила, в момента, в който чу щракването на предпазителя, но не и влизането в стаята на този, който държеше пистолета.

  - Включи осветлението! - нареди й мъжът.

  Пеперудата се подчини. Премигна няколко пъти, докато очите й свикнат и погледна този, когото бяха пратили за нея. Единственият, който можеше да я открие дори на другия край на света, и който имаше лична изгода да го направи.

  - Здравей, Джейсън! - поздрави го тихо.

  Светлина и смърт - това представляваше Джейсън Зив за нея. Така беше преди пет години, така беше и сега. Преди той притежаваше едно неосъзнато аристократично излъчване, което караше всички да бъдат привлечени от него. В това число и нея. Като пеперуди, които се стремят към светлината на свещта. Сега пламъкът в очите му заплашваше да я изгори.

  - Е, какво чакаш? Вероятно си мечтал за този момент дълго.

  - Може и така да се каже. Трябваше да положа много усилия, за да те намеря. Чист късмет е, че дъртият прилеп, дето командва малката ви организация, не ме позна, когато ме видя на прага си. Явно не съм бил толкова интересен, че да ме запомни, преди да нареди убийството ми.

  - Ти си клиентът. - въздъхна жената, осъзнавайки огромния пропуск, който някой беше допуснал. - И сега какво? - тя кимна към дулото. - Ще ме застреляш?

  - Да, мисля да направя точно това. Особено, след като ще получа и доста добра сума за главата ти. Шефовете те искат жива или мъртва. Да комбинираме полезното с приятното!

  - Наистина ли ще изпиташ удоволстие от това? - повдигна вежди Джинг. - Ако е така, значи изобщо не съм те познавала.

  - Аз поне имам способността да чувствам. За разлика от някои други хора в тази стая. Окото не ти мигна, докато натискаше спусъка. Въпреки всички нощи, които прекарахме заедно.

  Пеперудата се засмя горчиво.

  - Знаеш ли? - тя му обърна гръб, прекоси стаята и седна на единия от плетените столове. - В спомените ми ти винаги си бил мил и грижовен мъж. Бях останала обаче с впечатлението, че в главата си имаш достатъчно мозък, за да проумееш някои неща без да се налага да те треснат по челото.

  - Ще се правиш на обидена, че искам да направя с теб същото, което ти стори с мен? - Джей застана на крачка от нея. Пистолетът все така беше насочен към тялото й.

  - И какво съм направила?

  - Ти ме уби. - просъска той.

  Проява на чувства. Ето това беше нещото, което даваше първата пукнатина в концентрацията му. Тя го знаеше, търсеше го. Но как щеше да го използва и дали изобщо искаше?

  - Ако съм те убила, тогава кой стои пред мен?

  - Ти уби предишния Джейсън.

  - Предишен – сегашен... - махна с ръка небрежно Джинг. - Минавало ли ти е през ума, че, ако наистина исках да те убия тогава, сега вече щеше да си само сбор от кости, по които пъплят червеи? Много неща за онази нощ не са ти известни. А и за дните преди нея.

  Видя объркването в погледа му. Това беше моментът да действа. Секунда – и неговото оръжие се озова в нейните ръце. Джинг започна да го разглобява бавно и методично. Поставяше частите на масата до себе си.

  - Казваше, че ме обичаш. - процеди през зъби мъжът. - А избра ордена пред мен.

  Нощната пеперуда постави последната част на пистолета на масата и се изправи. Беше ѝ нужно само да погледне леко нагоре, за да срещне погледа му.

  - Обичах те. - съгласи се тя. - Затова избрах варианта, при който никой няма да загуби. Това е причината сега и двамата да сме живи. Ако бях отказала поръчката заради чувствата си, и ти, и аз щяхме да сме мъртви преди изгрев слънце.

  Извади кинжала си от калъфа на бедрото и му го подаде.

  - Ти решаваш. Ако си сигурен, че наистина го искаш, не се крий зад пистолета! Изцапай си ръцете! Но внимавай заедно с това да не изцапаш и съвестта си! Моята е чиста, що се отнася до теб.

  Джей погледна хладното оръжие. Погледна и нея. И заби острието в гърдите й. Нахълталите през вратата войници срещнаха празния му поглед.

  Една нощна пеперуда заблъска с криле по прозореца, стремейки се към светлината в стаята. На другия край на града силен порив на вятъра откъсна рисунката на Сатурния от таблото.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харпун, Нощната пеперуда е старо. Тогава работех друго и Музьо ме посещаваше по-често. Сега му е доста трудно да ме хване в кондиция за писане. Радвам се, че ти е харесало, беше отговор на предизвикателство в приятелска група.
  • Изглежда Музьо не те испуска от ръкаСлавея,много ми хареса.Поздрав.
  • Благодаря, Таня😊.
  • Хубав разказ!
  • Благодаря, РосиДимова.
    Благодаря и за добавянето в любими.
  • Четох го два пъти! Много ми хареса!
  • Много ви благодаря😊! Направо ми оправихте следработната вечер.
  • Уникално интересен разказ, Славея! Браво! 😊
  • Много интересна история.
  • 😳👀😳
  • И на мен много ми хареса. Поздрави!
Предложения
: ??:??