Отново бе дошъл рожденият ден на Ема. „Как само минава времето“ – каза си Самуил и се зае да измисли интересно пожелание. Държеше пожеланията му да са запомнящи се, забавни, с потенциал да предизвикат реакция. И в тях да има някаква закачка, естествено. Извади телефона си и погледна какво бе писал през изминалите девет години. Не биваше да се повтаря. Задачата не бе никак лесна, той отдели цял час за нея. Накрая се спря на: „Да си винаги толкова красива, колкото когато те видях за пръв път! Да си винаги толкова щастлива, колкото в най-щастливия момент от живота ти! Да си винаги толкова здрава, колкото когато си мислила, че ще живееш вечно!“
Прати съобщението. Чувстваше се така, сякаш е свършил важна работа. Лошото бе, че досега тя не му бе отговаряла, дори и с емотиконка. Самуил бе престанал да се обижда от нейното безразличие. Безразличие! Не си спомняше някога да се е отнасял зле с нея…
Преди десет години се бяха запознали на един купон и харесали. Бяха започнали да излизат заедно. С ...