ДЕТСКАТА СТЪПЧИЦА
Беше по времето, когато все още по улиците на крайните квартали не светеха лампи, а за асфалт още никой не беше чувал. Мимето живееше с майка си и баща си в една стая в къщата на някаква баба, която според майка й беше много добра. Да, но Мимето обичаше само своята баба, на която я бяха кръстили. Само че баба й живееше през една улица от тяхната заедно с дядо й. Обаче това не беше никаква пречка за петгодишното момиченце – при най-малкия удобен случай, само да забележи че майка й е заета с нещо и не я вижда, хукваше по стръмната уличка към къщата на баба си. Майка й знаеше за слабостта й и щом забележеше, че я няма край нея, спокойно си довършваше работата и отиваше да я прибере. Защото имаше една подробност – Мимето можеше цял ден да е при баба си, но щом се смрачи, искаше да се прибира в къщи, при мама и татко.
Веднъж Мимето пак тръгна към бабината къща. Предишния ден от небето се изля доста дъжд и улиците бяха кални. От време на време минаваше по някоя каруца, тегл ...