25 апр. 2007 г., 00:37

Джин + Тоник 

  Проза
1385 0 8

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

3 мин за четене
 

            Алкохолът взе да играе със стомаха ми на някаква странна игра, чиито нито правила, нито име са ми известни. Добро утро! Да живее делничният махмурлук!

            Алармата на телефона ми отново звъни нежно, но проглушително, защото отново са пуснали "сладката" вода и разбунтуваният ми стомах я усеща като куче търсач дирята на пресен дивеч.

            Не е прието жените да се опиват толкова, но пък откъде щеше да излезе максимата "Пияна жена, весел креват"?!

            Е, хубавото е, че въпреки звяра в стомаха ми и кактусовото усещане в очите, ми е весело. Помощ, аз съм една вътрешностна пустиня! Много удивителни станаха за един такъв кратичък абзац! Точка.

            Кафето ми е просто кафе, а цигарата - не вкусна.

Снощи на снощи гаджето ме заеба, точно в деня преди развода. Но така е с творческите натури.

Започвам с навличането на поредната офисна униформа. Нещо по-прилично и съвсем не мой style. Но парите са средството, някои го знаем много добре. Чрез това прилично облекло плащам поредния джин + тоник в поредния бар, например. Мамка му и сутиен! Точно сега ли? Започвам отначало, докато ги вкарам в овалните черни клетки и закопчея добре. Косата, косата, добре. Рисувам лицето, готова съм за поредна дневна битка.

Изстрелвам се в причудливо осветеното утро. Колата - градският? Градският - колата? Бинго за градския! Не ми се рискува да оповръщам колата. И не си струва ламаринено да отнеса някой или той мен. Имам още подвизи за преодоляване. А и не мога все още толкова добре да говоря, за да изсипя една кофа псувни на неизвестни шофьори, заслужили жълти картончета в един геймърски сутрешен мравуняк.

Тесте билети. Тесте мъже в мен. Спатия, пика, красив, обсебващ, еблив, страхлив, егоистичен, срамежлив. Перфоратор.

Как можа по дяволите да измислиш, че не си влюбен в мен?! Та аз тежа само 1 торба цимент + 2 кг. портокали и пия джин + тоник само в извън работно време!

Клатушкам се в трамвая - права и с опити да се замисля над нашата история, един дядо ме пита: какъв цвят точно е това моето червило, та всички се обръщат да го видят и тестват на цветовите си сензори, нямам достатъчно сили да се изчервя, заради звяра в стомаха ми, който иска всичко за себе си, включително силите ми, които точно сега му робуват, но то - червилото, остава все толкова червено и моеустнено, вече нацупено.

Взимам стълбите по няколко, мразя асансьори - стават само за целуване и натискане, но от толкова практика само с един човек, започваш да ги асоциираш, асансьоризираш само с него. На втората площадка обаче ми става назъбено от стъпала, завихрени в едно бясно зъбато торнадо и това не е от fashion ботушките, а от конферентната връзка стомах-глава. Продължавам мадамски - стъпало по стъпало, с лека извивка в ханша, лееека, за да не дразним звяра, вдишване до издишване, първото с нос, а второто - през устата. Добро утро, колеги.

Чукаме се с шефа в кабинета му. Отдавна точи лиги по мен, но е от ония - с говорещите погледи и милите свалки. Ако нямах цели три съществени причини накуп, изкушавам се пак да ги изброя, за да си ги набия извинително в главата. Сексът с шефа не беше лош. Аз бях толкова неадекватно-дневна, че може би доста неща биха ми харесали. Накрая му пуснах, за да утеша разгневеното си либидо. Вече имам алиби защо не си влюбен в мен. Явно не си могъл да изчакаш и още няколко часа, за да мине скучното дело по един бърз развод - без много приготовления, гости и излишни емоции, както при сватба. Или въобще си пропуснал, че точно това е денят, в който трябва кротко, смирено, търпеливо, безобидно, смислено да се разведа с моя, ех. Добре, че поне стана бързо. После пих, заради гаджето, не заради бившия. И ето ме днес - с един влюбен в мен шеф повече.

Прибирам се. Готвя ориз със зеленчуци. Не че котката ги яде, просто винаги е по-хубаво да готвиш поне за двама. После - цялата кухня е в ориз, без зеленчуци, но добре, че все пак умея да работя с един странен атрибут - метлата. Оправям замазаното, дори Фъч, котаракът ми, не е очарован.

Мамка му, как можа да ме зарежеш в нощта преди развода ми?! Дори слюнката на шефа по мен не ми помага да се почувствам по-добре! Взимам душ и излизам за една прекрасна доза джин + тоник. Стига страхливи, ебливи, невлюбени гаджета. Отказвам да бъда нечия собственост или нечия свобода.

© Силвия Дончева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!Мачкай!
  • Хареса ми разказа ти, особено финала. Поздравления
  • Мерси за качествения коментар, Румене! Търпя и критика Мерси на всички, искрено! Много ще ми е 'отбран' фен клубът! ха ха
  • Много е истинско! И не е готино... като усещане. Но и това го има в природат... Адмирации! Настръхнах...
  • Нощите преди развод са подходящи за зарязване!Промоционално подходящи-две в едно!
    Питам се обаче за нощите преди сватбата-Дали са подходящи за "тръгване" с някое страхливо,невлюбено гадже?
  • за лятото ме пишете и мен във фен клуб "Джин+тоник" интересно разказваш, Силвия
  • Силве, невероятно е ! Направо ще ти отворя фен клуб! Искрени адмирации ! Мими1001.
  • готино
Предложения
: ??:??