Дневник. Малко политика.

Скъпо дневниче, 

Вече трети ден наблюдавам как тазсутрешните дъждовни капки се стичат по прозорците, тъжни като първокурсник след изпит по ЛТЗ. Боли ме главата, като че съм същият първокурсник пет дни след проваления изпит. Когато не вали, столичната мъгла носталгично ми напомня за отминалата ми непрежалима младост, от която нищо не си спомням.  

Пороците са тайните наемни убийци в съюз със здравната реформа - съпротивлявам им се с всичките събудени от кофеина психични и физични сили. Вече втора година постоянно отказвам цигарите, макар че вече никой не ми ги предлага. Арт терапията на Юнг не помага на депресията ми, но пък способства активно за задълбочаване ефекта от кризата върху семейния бюджет поради цените на боите и платната. 

Гледам филми за войната. Лейди Гага взе тактическо предимство - Кейти Пери изгуби гласа си от мириса на сурово месо и сега Гага ще грачи на спокойствие до следващите награди, ако успее да надвика парламентарния контрол у съседите.

Реших, че е крайно време да взема живота си в ръце, но се оказа, че той не е на диета. Правя по 200 лицеви опори на ден, натоварена с една туристическа раница лигнитни въглища, за обем на бицепсите. От въглищния прах хващам тен, уви, нетраен. Въглищата изкопах сама от склада на двора.

Реших и да се образовам. Научих се да се подписвам, преди да ми свърши петата химикалка от комплекта 10 за левче, а до края на другата седмица ще знам поне два исторически факта: къде се събрало Първото Велико Народно Събрание и през кой месец се провалило Априлското въстание. Първото се е случило на "Оборище" - изглежда тогава градският, както и междуградският, транспорт до там е бил редовен. Относно второто предполагам, че Бойко Борисов не е успял да го приключи още.

Оставям те, защото ми се яде шоколад, а и трябва да си проверя Фейсбука, за да разбера какво правя в момента. Ще ти пиша ЛС по нета или в скайп, ако си на линия. Целувки!