23 дек. 2011 г., 11:17

Думи на прощаване 

  Проза » Рассказы
1005 0 1
6 мин за четене
Чакай малко, аз съм любовницата ти, забрави ли?
Ние не си принадлежим, не сме се обричали на вярност и че ще бъдем заедно в добро и зло, докато смъртта ни раздели. Нямаме общо минало и спомени, нито хубави, нито лоши. Нямаме и бъдеще, затова не ми говори за утре. Утре за нас е само дума, изпълнена с пожелателност и неясно съдържание. Утре е за влюбените, за които времето минава толкова бързо, че настоящето не им стига. Утре е и за съпругата ти, която вече е направила план-график на живота ти за години напред. Утре е за децата ти, в които намираш смисъла на съществуването си, дори когато не го намираш в самия себе си.
За моето утре има време, нали така, аз съм още толкова млада, животът се е ширнал пред мен като необятно поле, и колкото и да вървя днес, не бих могла да стигна хоризонта на моето утре. Умните жени мислят за своето утре още от своето минало и започват да го градят от своето настояще. Но аз нямам и свое настояще, защото то е част от твоето. Стъпвам из живота ти като по минн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Все права защищены

Предложения
: ??:??