10 июн. 2019 г., 22:37  

Думи за поета Борче Панов от Р. Македония 

  Проза » Другие
897 6 10
3 мин за четене

         ДУМИ ЗA ПОЕТА БОРЧЕ ПАНОВ ОТ Р. МАКЕДОНИЯ

 

 

         Когато през м. декември 2016 година излезе от печат двуезичната поетична книга „Частици хематит”, чието заглавие носи от стихотворението „Хляб от желязо”, получих писмо от македонския поет Борче Панов със следното съдържание: „Благодаря ти, че поезията ми спечели доверието ти за един такъв величествен акт – тя да бъде преведена на красивия български език!”

         Хематитът е минерал, съдържащ железен оксид, със сив металически цвят. През средновековието този камък е бил известен като „Камък на кръвта”. Древните египтяни са го използвали, за да заздравят кръвта и повишат създаването на кръвни клетки, а според индианската легенда бойните рисунки по лицето от хематит, ще направят война непобедим в битката.

         Стихотворението „Хляб от желязо” ме впечатли силно. Веднага започнах да мисля, как от желязото ще стане хляб, какво е вложил авторът, какво е искал да покаже. Вследствие на работата с чука, дядо му е създавал нещо здраво и устойчиво, а така също е изкарвал и хляба. Авторът е показал спомена от тези ръце, които са чукали желязото, за да отгледа сина си, а така също, чрез това студено и топло желязо, е проявил неговата грижа и обич да му изкарва хляба. Показал е същността на живота – борбата за хляб! Дал е и Дух на този човек! Много тънко, мъдро и философско авторът е сравнил хляба c

желязото. Това сравнение те кара да се замислиш, да стигнеш до самото производство на хляба. Този хляб от желязо е изстрадан – когато дядо му е работил с желязото, огънят е парил ръцете му.

         После ме заинтригува сравнението, „че хляба от желязото ще тежи повече и от неговата смърт.” Дядо му е знаел, че смъртта идва и отнася всичко, но това, което той е работил с чука, ще остане. Той е знаел също, че хляба, който е изкарвал с този труд, е по-силен от смъртта, защото това ще продължи в спомените на неговия син.

         Впечатли ме и бащата на лирическия герой. Той е бил миньор. „Дрехите му миришеха на руда и светеха от гъстите частици хематит, когато се връщаше от трета смяна”, а „от дланите му блестяха искрите на дядо сред кристалите”. Въпреки че в къщи се е прибирал уморен от изключително тежката физическа работа, той е носил на сина си искрите на своя баща.

 

                   – Дръж искрите, сине! – ми казваше

                   Така и днес аз,

                   с искрите в двете мои длани,

                   постоянно претеглям

                   точното тегло на думите

                   в топлината на моя железен хляб.

 

         Душата на човека е богата, когато зависи от светлината в семейството, а това е приемствеността на поколенията – бащата на лирическия герой взема мъдростта от своя баща и я предава на сина си. Това също ме заинтригува, тъй като тези ценности вече почти не съществуват.

         Борче Панов по много интересен начин е направил стихотворението. Кара те да се замислиш, да го разнищиш, да почувстваш силата му. Авторът е вникнал много дълбоко, както в същността на човешките взаимоотношения, така и в същността на трудностите на живота.

         Поезията на Борче Панов е многопластова и многообразна. С поглед назад във времето и същевременно утвърждаване на това, което е мило и свято, той е създал мъдрости, които са основа на живота. Авторът е пазител на народните традиции и на старите мъдрости. За да стигне до тези неща, го е научил животът – от обикновеното той прави събития, създава поезия.

         Португалският писател, драматург и журналист Жозе Сарамагу за професията преводач на художествена литература казва: „Авторът със своя език създава националната литература. Световната литература обаче е дело на преводачите”.

         В поезията на Борче Панов има библейска символика, житейски мъдрости и истини, хуманизъм, психологична философия и богато езикова култура. Моето скромно мнение е, че тя трябва да бъде преведена на всички езици, за да стигне до повече читатели.

 

Б.а. 25.10.2018 г., КДК, Ловеч, творческа среща с Борче Панов от Р. Македония.

 

За двуезичната поетична книга „Частици хематит” беше писано в Ловеч Медия; Македония: TIME.MK; Телевизија Нова - 24.12.2016; МКД-мк – 14.04.201; написано е и в Уекипидия – Борче Панов

 

 

 

© Латинка-Златна Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления за труда и хубавите преводи!
  • Благодаря за коментарите, приятели!
    Бъдете здрави!
  • Харесвам творбите на Борче. Интересен поет е.
  • След твоето представяне на Борче Панов и аз изпитах желание да се запозная с творчеството му... Поздравления, Латинче!
  • Борче Панов е добър човек! Никога няма да забравя неговият коментар за моето стихотворение, за Тоше Проески... Борче е добър приятел на светлината, на доброто...
    Благодаря, Латинка, че ни разкри този Балкански диамант! Иначе, какво ни остава!? Пиринчени камъчета...
  • Интересен поет е Борче Панов. Благодаря за запознанството с неговата поезия!
  • "Хляб от желязо" - това много ми хареса, Латинка. В интерес на истината, хематитът е само една от общо четирите вида желязна руда. Останалите три са: магнетит, сидерит и лимонит. На лимонита дължим злощастния комбинат "Кремиковци", съсипал въздуха на софиянци /кореняците и тези придошли впоследствие от селата/. А в действителност един учен подвел обществеността, че около Кремиковци бъка от лимонит. Не съм чел Борче Панов, но ти силно ме заинтригува с материала си за неговата поезия и за баща му. Поздравявам те!
  • Благодаря Латинка-Златна! Харесвам творбите на Борче Панов. Носят истинност и дух, собствен почерк и топлота.
  • Заслужава си да се прочете стихосбирката му. Препоръчвам я. Поздравления за преводите и разпространението на словото, Латинче!
  • Благодаря ти Латинка-Златна,че ни въвеждаш в света на един лирик като Борче Панов, който е част от плеядата балкански поети!По натюрел писателите от Балканите са със сходен,но и много различен светоусет.Светът,който живее и формира душите им предлага на читателите едно модерно състояние на духа, като надгражда онова време на стремеж към сампознание.
    Поезията на Борче Панов носи обичта и преклонението към родната действителност,но и общочовешките ценности, и учи на патриархална любов и уважение към миналото.
Предложения
: ??:??