12 нояб. 2008 г., 09:56
23 мин за четене
ДЪРВАРСКИ ТРЕПЕТИ
Слънцето определено се беше влюбило в златисторусите коси на Бистра и губеше ценно време за пръскане на живителна светлина и топлина в игра с буклите й. Тази невинна закачка пък неизменно привличаше вниманието на младите мъже в село Букова шума. Сега Бистра беше седнала до чешмата в края на селото, кръстосала снежнобелите си бедра, подаващи се от изрязаните дълбоко дънки. Червосаните и устни изпускаха сластно дима от цигарата "Шипка", която държеше с отработен гъзарски жест в ръката си с лакирани нокти. Водопадът от златисти букли, в които слънцето така се беше замотало, че чак се забравяше, падаше небрежно върху стегнатите и обли гърди, едва прикрити под потник с размерите на мъжка носна кърпа. Под чучура, отдавна препълнена, се клатушкаше 5 литрова туба за вода.
В този лиричен момент от към селото се зададоха две атлетични мъжки фигури и след като Бистра разпозна в тях двамата млади дървари Жечо и Върби, мигновено смени небрежната поза със стойка на тялото "яла ма и ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация