ЕДИН БЕЗУМЕЦ СТИГА
Трето действие на Едноактна пиеса в едно или още няколко действия и Завръщането на пророка.
Действащи лица:
ПРОРОК
БЕЗУМЕЦ
МЪДРЕЦ
ПОЕТ
Място на действието:
Плетена колиба сред ледената пустош
След като пророка и безумеца заспиват, завити в топлите вълчи кожи поета и мъдреца остават будни и продължават да обсъждат чудодейното възкресение на пророка. Мъдреца хвърля по някое дърво за да подържа огъня. Поета подръпва струните на лира.
МЪДРЕЦ:
Тук има нещо, което не знаем, не мислиш ли?
ПОЕТ:
Незнайни са му пътищата. А идеите му, по-малко. О, колко жалко, че ни мъчи той и ни оставя в недоверие, насаме със своето съмнение. И накратко, спасението ни е в ръцете му, не смяташ ли, ти братко!?
МЪДРЕЦ:
За какво спасение пееш, поете? Кой ще те спаси от студената зима, от глада? Кой ще прояви това благоволение, ако ти сам не се заемеш с делата си? Аз цял живот съм разчитал на себе си и на главата си. Никой не ми е помогнал и ако бях чакал на висшата му помощ досега да съм умрял.
ПОЕТ:
Но какво е смъртта, за която говориш.?
Готов ли си с него да спориш?
За тялото нищо не можеш да сториш,
а за душата да се молиш!
МЪДРЕЦ:
Не мога да отрека, че хубаво пееш, певецо! Но се опасявам, че и ти си загубен за каузата на здравия разум, бедни ми поете. Какво щеше да направи душата ти без тялото? Къде ще се дене, кое място ще обитава?
ПОЕТ:
Там, дето няма болка и радост, дето цари вечна младост
непознато е земното страдание, там е моето упование!
МЪДРЕЦ(поглежда завистливо към спящите, увити в кожи):
Е, и някоя вълча кожа няма да е излишна там, не мислиш ли? И защо безумието е по-достойно да се топли, от мъдростта, че даже и пред поезията, а? Кажи, това справедливо ли е? До кога едни ще са по-достойни от други, по-заслужаващи земни и неземни привилегии? До кога на едни ще им е позволено, въпреки своята посредственост и откровена глупост да се ползват с удобствата и топли кожи, а други ще зъзнат клети? Остави, ами ние онеправданите трябва и да им кладем огъня? До кога ще продължава тая несправедливост, кажи ми ти, поете!
ПОЕТ (трака със зъби):
Замръзнаха струните на лирата ми. Не ще издържа и аз дълго! Кажи мъдрецо, какво да направим? Дали да избягаме от туй злокобно място и да го подпалим? По-добре да ме изядат зимните вълци, отколкото да умра тук в страхове и съмнения! Ах, клетия аз …
МЪДРЕЦ:
Да им видим сметката на тия двамката! Да ги заколим, както си спят и да им вземем кожите, а! Да разрушим статуквото на неправдата и подтисничеството! Какво ще кажеш, а?
ПОЕТ:
Но, почакай. Нали ти сам каза, че има още някой тук, не каза ли? И че тоя всесилен е помогнал на гаснещия пророк в пустотата. И че е убил с голи ръце двата вълка и е одрал кожите им. Не каза ли го ти!? И, ако тоя сам се е справил с два вълка няма ли да ни види бързо сметката и на нас?
МЪДРЕЦ:
Но поете, къде остана поезията ти? Защо замлъкна лирата ти? Нима тя може да пее само сладникави песнопения за добро и красиво? Понякога човек трябва да вземе съдбата в ръцете си и сам да се справя с неправдите. Виж, колко е остър ножа ми. (вади блестяща кама от дрехата си) Захвърли тази ненужна лира и извади бойния рог на победата. Напред към блясъка на кървавата зора!
Мъдреца вдига въоръжената си ръка над спящите, готов да отмъсти за неправдата на студа и съмнението.
ПРОРОК:
Направи още само едно движение и ще усетиш възмездието на кървавата зора върху подлото си тяло! Подлец, мошеник! Ще гориш в ада, убиецо! (става пъргаво и обезоръжава слабия мъдрец)
МЪДРЕЦ:
Ох, абе ти не спеше ли,а? Или ни изпитваш и в съня си, лъжецо? Коя е тая злокобна сила, която ти помага във всяка ситуация?
ПРОРОК:
Не я познаваш, подлецо! Никога няма да се допреш и на миля от нея, защото тя помага само на праведните, а убийците ги обрича на вечни мъки. Стани бе, стани безумецо и ми помогни да вържем тоя престъпник!
БЕЗУМЕЦ(изправя се с блажена физиономия):
Защо ме будите от най-красивия ми сън? Тъкмо обладавах неземна девица и тя така сладко въртеше срамните си части, че пак изхвърлих семето си. Ето, че пак съм мокър!
Безумеца става рязко, като вижда сцената със обезоръжения мъдрец и пророка, който му държи ръцете.
БЕЗУМЕЦ(втрещено):
Но какво става тук, по дяволите!
МЪДРЕЦ:
Тоя тук е решил, че някой му мисли злото. Виж как ме измъчва и скоро ще строши ръцете ми. Ама е силен тоя подлец!
ПРОРОК:
А ти бе, красавеца с лирата! И ти ли бе готов да отнемеш оня дар, който не можеш да дадеш? Да ни отнемеш живота заради две вълчи кожи? Хвани го, безумецо! Строши му лирата и му вържи скверните ръце! Какво чакаш!?
БЕЗУМЕЦ:
Но какво става тук! Някой ще ми каже ли!? (скача и бързо хваща нежния поет в хватката си)
ПОЕТ:
Махни вонящите си ръце от тялото ми, безумецо!
ПРОРОК:
Небесния ангел ме пробуди навреме, за да чуя пъкления план на тия двамката да ни убият. И представи си, щяха да го направят заради две вълчи кожи! Да отнемат най-висшия му дар, живота, те! Непрокопсаници!
МЪДРЕЦ:
Как може да обвиняваш някой, без да имаш доказателства?
ПРОРОК:
Млъкни, грешнико! Млъкни и не лъжи повече, че ще гориш вечно в ада! Нима обвиняваш мен, праведника в най-гнусна лъжа? Нямал съм доказателства!
МЪДРЕЦ:
И къде са те, твоите доказателства, праведний? Покажи ни ги.
ПРОРОК:
Кажи ми ти, поете. Какъв е тоя нож? Кой го притежава? Да видим и ти ли си такъв недостоен лъжец, като гнусния предател, който държа в ръцете си. Само внимавай да не заслужиш и ти вечните адови мъки с някоя недостойна за лирата ти лъжа! Само внимавай!!
МЪДРЕЦ:
Че кой нож? Тая ли незначителна чикия, с която се канех да отрежа парче от миризливата сланина с която задоволяваме глада си? Че с това желязо не може да срежеш и канап, камо ли да отнемеш човешки живот!
ПРОРОК:
Не питам теб, убиецо! Млъкни, или ще замлъкнеш завинаги в грехопадението си!
ПОЕТ:
Не бих излъгал, о, прости ми
неверни думи прокълнати
от лирата ми, чиста свята
не ще излязат пред тълпата.
Но истината е позната
и няма сила на земята
която да я изкриви!
Изрече тоя куп лъжи
за намеренията свои
да станем двамата герои
и с вълчи кожи да се греем
над труповете ви да пеем,
над тленната ви леш, свещена
като гърлата ви прережем!
БЕЗУМЕЦ:
Но стига ти, поспри поете,
че пак напълних аз мъдèте!
И с таз поезия, покàзна,
ще взема пак да се изпразна!
ПРОРОК:
О, боже, чухте ли го тоз,
как бил приготвил ни тормоз
прерязвайки гърла ни с ножа
да вземе вълчите ни кожи!
През кървави сълзи от смях
да свърши тоз първичен грях!
Кажете ми, о вси светии
тоз час дали да го затрия!?
МЪДРЕЦ:
Тъй както почнахме във стих
ви моля аз за разрешение
на мойто тяло за спасение
да се изкажа във триптих.
Че вий зовете ме подлец
убиец даже тука чух,
но нека вдигне своя чук
най-праведния младенец!
Че ний не сме ли всички хора
от тая месна диаспора
готова да се защити
и в трудни и в честити дни!?
И кой за своето спасение
не би влезнàл в грехопадение?
ПРОРОК:
О, боже! Прости ми, че изричам името ти! Но свършиха ми римите и смятам, сегиз мерзавеца да го размятам!
ПОЕТ:
А какво да кажат струните на моята лира? Скоро съвсем ще замръзнат и тогава ще ви лиша от песента си. Пък да ви видя тогаз! Безумецо, не разбра ли, че съм невинен. Пусни ръцете ми, по дяволите!
БЕЗУМЕЦ:
Да, ще трябва да те пусна, за да си помогна и да изхвърля семето си, че от толкова поезия съвсем се изпълних!
МЪДРЕЦ:
И кое ви дава правото да ме наричате грешник? Не, че вярвам в задгробното, тя душата и тук си страда достатъчно от неправди и тегоби. Ама да ме определяте като грешник? С какво го заслужих, а правоверний?
ПРОРОК:
Сега ще завържа грешните ти ръце, хей за тоя стълб позорен, защото моите се умориха да те държат. Така, ти безумецо пусни поета. Той е невинен щом казва истината. Сами разбрахте какво зло седи сред нас, нали? А ти, мерзавецо си грешен не само по природа. Защото добре знаете, че всички сме изначално грешни. Нали знаете? Още предците ни, онези в неземната му градина сгрешиха и от тогава всички сме грешни. Прости ми, боже!
МЪДРЕЦ:
Щом не само аз съм грешен по природа, то и други грешни има тук, нали? Е, защо не завържеш и техните ръце? Защо не се завържеш и сам себе си, а? Нали и твоята човешка природа е грешна?
БЕЗУМЕЦ:
Така, след като освободих напиращото семе съм готов да те изслушам, праведний. Ти защо не завържеш и себе си, а?
ПРОРОК:
А ти млъкни, безумецо! Да, и аз съм грешник и затова цял живот бичувам тялото си (показва белезите под расото си) за да се спася от греховете си. Но само той ще реши дали съм заслужил неговата прошка и благодат. Покаял съм се трижди, превърнал съм се в негов вечен слуга, раб божий и още не мога да се нарека праведник! О, боже, защо позволи на твоето най-свидно чадо да сгреши, защо змията му даде онази ябълка!?
МЪДРЕЦ:
Аз ще ти кажа, праведний. Даде му я, за да те има тебе.
ПРОРОК:
Недей да сквернословиш, мерзавецо! Змията, мъдростта на змията е виновна, а не той! Той е непогрешим, прости ми господи! Змията даде плода на жена му, а оная, в безумието си го накара да отхапе!
МЪДРЕЦ:
Така значи, мъдростта ти е виновна за всичко, така ли? А без мъдростта, без познанието какво би сторил? До къде би стигнал, ти и всички ние? Кажи ми, ти нали си пророк, можеш да ми кажеш!? И кой щеше да се роди, ако предците ни не бяха изгонени от градината? Как щяха да родят цялата поредица от достойни и недостойни люде, дето обитават тая земя? А, как!? Че кой е луд да изкарва прехраната си с пот и мъки ако има всичко? Коя жена ще поиска да продължава рода с кръв и плач, ако е безсмъртна? Само изгонените от рая, само те са принудени всеки ден да добиват хляба си с непосилен труд. И само смъртните трябва да продължават живота, като се размножават. Е, понякога е и приятно, не мога да отрека. Защо той обрече людете на тези тегоби, а себе си пожали? Кажи защо, праведний!
ПРОРОК:
Не бях чул скоро толкоз скверни слова изречени наведнъж! Прости ми, боже, че оскверних и аз ушите си, като изслушах цялата тая сатанинска тирада! Сатана! Ти ще тлееш вечно в ада! За теб няма спасение! Пазете се от рогатия, той ще ви порази и вас, ако се допрете до него! За теб и адските мъки няма да бъдат спасение! И знаеш ли защо? Защото си прав!
ПОЕТ:
Чакай, нещо съвсем се обърках. Как така прав? Нали до сега го проклинаше като гнусен лъжец, пък сега изведнъж е прав?
ПРОРОК (спокоен дълбок глас):
Така е. Не знам как неверник като него се е добрал до истината, но е прав и хилядите светии са ми свидетели, че наистина съжалявам да го кажа. Това е най-дълбоко пазената тайна на битието и небитието. Никой смъртен не биваше да се добира до нея, но ето, че се случи. Вече няма нито една свята тайна, която да е останала неразкрита от гнусните предатели!
МЪДРЕЦ:
За мен това никога не е било тайна. Няма някоя логическа последователност, която да не бъде проследена от разума. Стига да знае законите на тази логика. А това е функция на мъдростта, на познанието и никоя друга земна или умствена материя не може да разбие тоя модел. Че ако Адама и неговата благоверна ЕВА, защото това са предците на всички човеци според светото писание, та ако тия двамката бяха безсмъртни и ако всичките блага им бяха поднесен на тепсия щяха да се потят и да се трудят? И ако бяха безсмъртни щяха ли да се множат? Достатъчно беше само да са послушни и никога да не познаят забранения плод. Да си останат неуки и добродушни. Това бе достатъчно, нали? Но те не се задоволиха, не мирнаха докато не познаха срама си. И затова бяха проклети!
ПРОРОК:
Тук не си прав! Той никога не ги прокле. Той ги обичаше, както обича себе си!
МЪДРЕЦ:
Тогава защо ги изгони, защо ги обрече на вечни мъки и страдания? Това, ако не е прокоба, тогава не знам кое е!
ПРОРОК (изпълнен със съжаление глас):
Защото ги обича! Обича ни, затова ни изгони от градината. За да изкупим греховете си и да се поправим. Да бъдем като него!
МЪДРЕЦ (тържествуващо):
Призна ли си? А сега ще ме развържеш ли, или искате да чуете още истини!? Защото няма граници пред разума. Пред свободния, необвързан с догми и предумисъл разум.
Пророка примирено развързва ръцете на мъдреца.
БЕЗУМЕЦ:
Така значи, не съм бил само аз грешник! А защо само аз съм наказан с тези циреи и хемероидите, които не ми дават да седна на задника си? И защо съм наказан с тоя постоянен нагон и бликащо семе? Само аз ли заслужих това страдание, кажете ми!
ПРОРОК(дълбок глас):
Всички сме наказани. С вечни мъки. Защото поискахме да сме като него. Вечни и безсмъртни! Приравнихме се господу и това го оскверни. Че нима той е като нас? Беден, дрипав, огладнял, озверял нещастник? Нима лъже, сквернослови, ядува и завижда? Убива ли за щяло и нещяло, за удоволствие? Гордее ли се!?
МЪДРЕЦ:
По-горделив не познавам.
ПРОРОК:
Е, за горделивостта може и да си прав. Но нима няма повод да е горд от това, което е постигнал? Вижте какви красоти е натворил, какво съвършенство!
ПОЕТ:
Че какво съвършено има в циреите на безумеца? Та те вонят непоносимо!
ПРОРОК:
Да, има още много неправди, много безумия. Но не е виновен той!
МЪДРЕЦ:
А кой? Омръзнаха ни приказките за дявола. Но почакай, нали и Сатаната му е подвластен? Тогава не е ли негова цялата отговорност, а?
Пророка се изправя, захвърля всичките си дрехи на земята и разкрива три шестици, прогорени на гърдите му.
ПРОРОК (дълбок, мощен глас):
Аз! Аз съм виновен! Виж те ме, вижте знака на звяра, който прогаря плътта ми! Аз съм злото, от мен произлизат всички беди и цялото проклятие на тоя и на оня свят! Аз съм Сатана и сам убих двата вълка, сам одрах кожата им!
БЕЗУМЕЦ:
От сега натам не искам да ме наричате повече безумец. Вече си имаме друг по-достоен кандидат за това определение!
МЪДРЕЦ:
И тоя изперка. Кажеш им няколко истини, а те не ги понесат и вземат, че полудеят. Безумецо, помогни ми да му вържем ръцете преди да е съборил колибата.
ПРОРОК:
Не ми ли вярвате? Не може да приемете, че аз съм отговорен за всичките беди, така ли? Как да ви го докажа? Как да ви убедя, че той не ме прие, отхвърли ме, премахна божествената надставка на името ми. Даже крилата ми отряза! Знаете ли колко боли едно отрязано крило!?
МЪДРЕЦ:
Поете, записваш ли? Тук се разиграва класическа трагикомедия, достойна да влезе в аналите на човешката история! Подай онова въже.
ПРОРОК:
Завържете ме, бичувайте ме, изгорете плътта ми! Така ще сторите само добро на света. Ще се прославите като герои! Къде е оная кама, мъдрецо? Забий я в сърцето ми и спаси себе си и хората от това зло! Убий Сатаната и ще заслужиш вечно признание, ще станеш равен на бога и дори по-велик и по-славен от него! Аз отдавна загубих правото си да бъда, да съществувам. Дойде време да се продъня в небитието, да изчезна!
ПОЕТ:
Какво ще го правим тоя? За бога, поне го облечете! Стигат ми и голотиите на тоя непрокопсаник, безумеца! Трябва ли сега да понасям срама и на бедния пророк?
БЕЗУМЕЦ:
Предлагам да вземем двете кожи и робата му и да се махаме. Тоя повече не може да бъде спасен.
ПРОРОК:
За бога, не ме оставяйте жив! Не заслужавам ли поне да умра?
МЪДРЕЦ:
Това могат да го сторят и вълците, ако си оставил някой от тях жив. А ние трябва да се махаме, нали Сатана. За да не ни поквариш и да оскверниш останалото малко свято у нас! Взимайте горящите главни и да се махаме от тоя безумец…
Тримата заговорници нарамват двете вълчи кожи и оскъдния си багаж. Остават завързания гол пророк насред пустата колиба и изчезват в сутрешния зрак.
КРАЙ
© Атеист Грешников Все права защищены