- Ще те убия, копеле мръсно! Заклевам се, ще съжаляваш, че си се родил! – крещи майка ми. И после шум от счупване на стъкло. Отчаян вик на баща ми. Трясък от затръшване на врата. Не знам дали сънувам, или наистина се случва. Стресната, ставам от леглото си и отварям вратата на стаята си. Надниквам в коридора, а гледката предизвиква вик у мен. Брат ми лежи на земята, а дясната му длан кърви. Невинни сълзи се стичат по изплашеното му личице. Баща ми, все още по пижама, надвесил се над него, се опитва по всякакъв начин да го успокои, но явно без успех. Намирам се в ужас и стоя като вкаменена. Не знам какво да правя.
- Донеси вода и остани при него, докато се преоблека – казва баща ми. Изтичвам в кухнята и наливам вода в чашата. Докато я нося на брат ми, изливам няколко капки по пътя си.
- Хрис, успокой се, всичко ще бъде наред – галя меката му коса, а сълзите ми падат върху малкото му телце. Забелязвам, че през раната почти е изскочила костта, но запазвам самообладание. Трябва да му покаж ...