7 сент. 2015 г., 19:54

* * * 

  Проза
290 0 0
1 мин за четене

И изведнъж се стряскаш. Отваряш очи. Поглеждаш към часовника и е 03:53... Той пак е там. В сънищата, събуждаш се и е в мислите. Затваряш очи и виждаш лицето му. Отваряш ги и там е само празната стая. И ти във нея, потънала в илюзии за него. И тогава вече знаеш. Ти ще бъдеш. Теб ще целуват нежните му устни. През твоите коси ще прокарва кадифените си пръсти. В неговата топла гръд ти ще се изгубваш. Ще те обича, ще те желае, ще ти се врича, ще те ласкае. Ще станеш негова, ще те боли от обич.... И тогава той ще те остави нежна, крехка и ранима. И ще продължи по своя път, все едно не бе те имал. Така е с всяка истинска любов, но истинска ли беше тя? Щом ти обича го докрая, а той така и не успя. Не успя да разбере, че с него цялото сърце ти взе. И сега лежиш сама, там където той държа те за ръка. Ще станеш. Ще продължиш. Ще превържеш раните и пак си ти. Ще си бъдеш ти, но без сърце, защото то ще е в ръце, които няма никога повече да се вплитат в твоите.....

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??