Фасовете на непушача

18:00

Флора най-обичаше след уморителен и дълъг ден да се прибере вкъщи, да си пусне духащата печка, да си съблече всички дрехи, освен бельото, и да се сгуши до печката. Лягаше с гръб към нея и все едно някой нежно я обгръщаше в топлите си прегръдки. Някой, който нямаше да я притиска за секс. Случки от отминалия ден се опитваха да изскочат в съзнанието ù – тя ги пропъждаше. Само мислите за Михаил не ù тежаха, въпреки че те специално все стигаха до задънена улица. Опита се да си втълпи, че всичко е наред. Полежа така половин час. Най-после можеше да си поеме дъх и да започне да се успокоява.

И този ден не беше по-различен. Отново се беше пренатоварила за глупости. Влагаше прекалено много емоции в дреболии и се изчерпваше излишно. Вместо да запази енергията си за по-важни неща. Но какво да се прави – така беше устроена. Понякога се питаше защо бог създава хора като нея. Хора, които все страдат, все изживяват всичко, все се чувстват сами. За 28 години не беше успяла да си отговори на този въпрос, а си го задаваше доста често.

Стана, наметна си един пуловер, седна по турски на пода, придърпа лаптопа и се зае да осчетоводява фактурите от изминалия ден.

* * *

20:30

Михаил най-обичаше след уморителен и дълъг ден да се прибере вкъщи, да си съблече всички дрехи и да влезне под горещия душ. Наплюнчваше дланта си и се обръщаше с гръб към течащата струя, за да не отмива водата естествения лубрикант. Затваряше очи за няколко секунди и през съзнанието му минаваха частици от събития от изминалия ден, откъслечни мисли за въображаеми жени или истински, които му се бяха видяли привлекателни в магазина същата вечер, докато пазаруваше, образът на очакващата го само след минути вечеря, която трябваше първо да си досготви, неясни очертания на голи преплетени тела... Отваряше очи и виждаше как една струйка кремава течност се завърта около канала на банята и изчезва. Не беше същото, но... Най-после можеше да си поеме дъх и да започне да се успокоява.

И този ден не беше по-различен. Работата си е работа, дванайсет часа си минават. Флора отново си искаше своето, въпреки че и тя не знаеше какво е, само да е на нейното. Тенекиената кутийка в краката му на работа беше започнала все по-бързо да се пълни с фасове, а той уж не пушеше. Искаше спокойствие и постоянство.

Забърса се набързо с розовата хавлия, нахлузи тениска и дънки и се запъти към кухнята да бели краставици.

* * *

20:45

Флора слушаше тропането на чаши и дъски за рязане в кухнята. Сипваха се ракии, режеха се краставици. Хем искаше да иде и да види Михаил, хем не искаше да се сблъска с евентуалното му отблъскване и студенина. Фактурите бяха подредени по папките. Беше си взела душ. Огледа се наоколо. Нямаше какво повече да прави в стаята си. Събра кураж и тръгна към кухнята.

Русата глава беше наведена надолу към плота с краставиците. Две ярко сини очи я погледнаха за частица от секундата и пак се насочиха към рязането.

Мълчание.

Флора неловко стърчеше на прага на кухнята. Никакво смислено изречение не ù идваше наум. Взе един нож и се присъедини към рязането. Михаил пръв наруши тишината:

- Аз ще ги довърша. Ако искаш, иди да откъснеш лук от градината.

Флора взе фенера и излезе в градината.

* * *

21:00

Седяха на масата двамата с още двама колеги. Телевизорът ги осведомяваше за събитията от изминалия ден. Чужди събития и нечии драми. Четиримата си казаха наздраве и забодоха от салатата. Пилето се печеше във фурната до тях.

Започнаха да си говорят за работа. Току се смееха, току се умълчаваха, уморени от деня. За Михаил беше нормална вечер вкъщи след работа. За Флора беше агония от два часа, през които искаше единствено да изкара малко време насаме с Михаил. Но нямаше нито как да му каже пред колегите, нито ако му кажеше, той щеше да зареже салатата и ракията и да я придружи в стаята ù. Така че си седеше на неудобния кухненски стол, отпиваше малки глътки и гледаше в посока на телевизора, но всъщност в празното пространство.

Предната вечер Михаил ù беше казал да свиква с монотонния начин на живот. Днес беше в Будапеща по работа. Разходи се набързо из центъра. Усети как мозъкът ù излезе от кутията, в която обикновено беше натъпкан в малкия унгарски град, където бяха командировани. Поглъщаше атмосферата – старинните сгради, превърнати в хотели, офиси и апартаменти, киприте магазинчета, малките кафененца, декорирани артистично и с характер. Искаше да сподели тези моменти с любимия ù човек, но дори не знаеше дали той щеше да ги оцени.

Рекламите бумнаха по телевизията и я изкараха от мислите. Михаил нежно, но несигурно я погали по крака. Сърцето ù заподскача хем от радост, че явно не ù се сърди вече, хем от нерви да не обърка нещо и пак да ù се разсърди. Не беше живот това. Трябваше да се успокои. Пое дъх. Сложи ръка върху неговата – нежно и несигурно. Продължиха да гледат в посока на телевизора.

* * *

23:00

- Лека нощ, смяна! – Флора взе под мишница възглавницата, омекотяваща неудобния кухненски стол, и завлачи крака към стаята си. Беше замаяна от ракията. Имаше чувството, че кожата на лицето ù се свлича от умора. Дребните нещица, които човек прави, преди да си легне, ù се виждаха непосилни задачи. Включила на автопилот, се зае с миенето на зъбите.

23:30

- Ай да ида да видя дали няма да ми излезе късметът, въпреки че се съмнявам – Михаил каза лека нощ на двамата колеги и се затътрузи към стаята на Флора. Сгрян от ракията и отпуснат от неангажиращите разговори с колегите, нямаше да има нищо против няколко тласъка с щастлив край във Флора, преди да заспи, или поне една свирка. Но тя все изискваше някакви продължителни и изтощителни сесии, и все искаше всеки да получи нещо по равно, и всеки път на следващия ден се оказваше, че нещо все не е било по равно.

Отвори лекичко вратата на стаята ù. Беше тъмно.

- Спиш ли?

Мълчание. Хиляди мисли отново забушуваха в почти заспалия ù мозък и почнаха нагло да я разбуждат.

- Почти.

Михаил запристъпва в тъмнината към леглото ù. Внимателно легна до нея и я прегърна, но някак сковано. Нещо му подсказваше, че няма да има секс тая вечер.

Притисна се към него и се опита да пропъди напиращите мисли. Искаше толкова много неща да му сподели, а беше толкова уморена. Топлият му дъх в косата ù я успокояваше, но набъбналите дънки я напрягаха. Естествено, че не беше дошъл в дванайсет през нощта с безкористната цел да я гушне. Тя също се скова. Михаил я побутна:

- Спиш ли?

Тя въздъхна раздразнена и усети, че още повече се разбужда:

- Опитвам се.

Полежаха още минута в натежаващата тъмнина. Михаил отметна завивката и стана:

- Лека.

Бързо излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.