Философия на живота
"След всяка тъмна нощ
идва по-светъл ден." - Тупак Шакур
Тъмнина. Всичко наоколо тънеше в тъмнина. Стоях неподвижно и не смеех да мръдна. Не виждах нищо. Не чувах нищо. Просто усещах присъствието си... просто съществувах. Нямаше го тялото ми. Имаше само мен.
Не усещах страх. Чувствах се спокоен – сякаш бях в собствения си дом. Чувствах това място много по-приветливо и топло от „отвън”. Това не беше материя – това беше същност, това беше просто присъствие. Както и гласът, който се обади.
- Радвам се да те видя – обади се някой или нещо от пространството наоколо. Имаше глас, който не мога да опиша – сякаш беше изграден от всички звуци на света. Строг, мил, груб, нежен, весел, сериозен.
- Кой си ти? – попитах аз – И къде се намирам?
Гласът ми звучеше странно спокойно. За пръв път можех да контролирам интонацията си до съвършенство.
- Знаеш кой съм – отговори Гласът.
- Съжалявам, но не мога да се сетя. Гласът ти ми е непознат. Кой си?
- Аз съм никой. Аз съм всичко и нищ ...