4 нояб. 2008 г., 10:37

Фокус 

  Проза » Рассказы
580 0 0
1 мин за четене
Фо Кус Ник бе в стихията си, а и публиката много ентусиазирано откликваше, което допълнително го мотивираше да покаже най-доброто от себе си.
- Бравос - изръкопляска Гар Ван.
- Супер - включи се и Ко Та Рак.
- Ъхъм - Но Щен Вълк обаче не споделяше ентусиазма им.
Фо Кус Ник изпълни особено сложен номер с карти, който предизвика взрив от аплодисменти:
- Яко! Супер! Браво! Още! - чуваше се от всякъде...
- Добре де, съгласих се, че е много сръчен в ръцете, но ако имах ръце и аз щях да го мога това - измърмори Вълк. Всъщност Гар Ван и Ко го бяха домъкнали на представлението едва ли не насила, защото той не харесваше фокусите, фокусниците и всякакви други заблуждения и заблудители.
Тогава Фо Кус Ник извади заек от празния си до преди малко цилиндър. Тук очите на Но светнаха и той изрече коана на деня:
- Искам и аз такава шапка!

-------

- Сутрин всички говорят тихичко, все едно са с махмурлук - казах аз.
- Да, а останалите преливат от бодрост дотолкова, че ти иде да ги треснеш с нещо - допълни Ко Та Рак.
- Има и нормални хора, на които просто им се спи - включи се и Но Щен Вълк.

-------

- Който признае грешките си - каза Кух Че Реп, - става по-мъдър.
- Супер! - възкликна Ко Та Рак. - От днес вече ще съм гений.
- Ни съ пра'и - контрира го Но Щен Вълк с пълна уста и като преглътна, допълни: - Не се знаем от вчера.

© Стоян Вихронрав Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??