И обичам. Обичам начина, по който се изплъзваш като ситен пясък между пръстите ми, оставяйки ме с нищо и с всичко, с копнеж и с безвремие. Километри? Какво са те, щом си в сърцето ми - на сантиметри от устните ми, а тъй далеч от целувките ми? Какво са те, щом си в главата ми - на сантиметри от очите ми, а тъй далеч от погледа ми? И обичам. Обичам начина, по който ме хващаш за ръката, и онези прегръдки на сбогуване. И обичам. Обичам залезите, но не и изгревите. След залез те целувам в съня си, а изгревът те заличава бавно... Събуждам се гола и сама и чакам следващия залез. Дойде! Целувам те... И обичам.