Име като злато (от поредицата "Бакойски хроники")
Когато бях малък имах голямо желание да се науча на занаята на баща си.
Той беше електротехник, а по онова време добрите елтехници се брояха на пръсти. Баща ми почти всеки ден обикаляше кварталите на града и околните села, за да ремонтира електроуредите на хората. Когато не бях на училище, с удоволствие ме вземаше със себе си. Най-обичах да гледам радостта в очите на хората, когато лампата светнеше, или когато радиото засвиреше отново.
Но покрай занаята, успях да науча и много важни житейски истини, които помня и спазвам и до днес.
Първият случай, който никога няма да забравя беше когато ходихме да работим в една бедняшка къща на някакво село. Вървяхме пеша и за да мине по-бързо времето, баща ми се беше размечтал на глас:
- Дянка, сега като ни платят, ще минем през пазара. Ще си купим две пакетчета кайма и две-три кила картофи. Ама ще си потърсим от онези – розовите! Като си отидем, ще си ги опържим. Ама нали знаеш – първо ще опържим кю ...