Седеше на бара и бавно отпиваше от уискито си. Това беше любимото му заведение - тиха музика, шепа хора, вглъбени в своите разговори или мисли, и по някоя и друга самотна жена, на която да се опита да вземе телефона. Дори барманът му беше приятел. А и беше добър слушател. Точно от това се нуждаеше.
- Димо, искаш ли да ти разкажа една история? - обърна се той към бармана.
- Давай! - очаквано отговори Димо.
- Тази история е за един пич на име Васко - обикновен младеж на двайсет и няколко години. Една вечер, подобна на тази, влиза в един бар, подобен на този, със съвсем искрената и ясна цел да се напие, за да забрави проблемите си. Поръчва си уиски, изпива го, поръчва си второ, после трето... Барманът го гледа един такъв омърлушен и както подобава на всеки барман по света, го пита какво го мъчи. И той му разказва.
Работел в някаква компания за търговия на мебели, обаче нали знаеш - дошла кризата и го съкратили. Прибира се вкъщи и какво да види - приятелката му се изнесла от тях и му остав ...