-Мо, напоследък се създадоха напрегнати дискусии, които по форма си остават препирни, но по своето съдържание касаят творческия процес – започва Лъки разговора си с мен, за да ме изненада със своето решение, продължавайки: - Самата аз съм силно обезкуражена да пиша и да публикувам в общости, където борбата между пишещите се изражда в жесток манипулативен процес…

-Права си, Лъки! – отговарям бързо и дори я прекъсвам.-Сред хора, които не се познават, и не са много наясно не само с творческия процес, но и с елементарните норми на нравствено поведение, този абсурд, който се вижда от всички, се оказва неизбежен, макар и излишен.

-Обаждам ти се за друго, Мо! – продължава Лъки.-Аз самата се опитах да вляза в този щур водовъртеж, без всичко да меи е ясно. В по-голяма степен реагирах интуитивно. Искам да ми разкажеш, да ми обясниш, но не като в статия, а простичко онова ново, което ти упорито внасяш и което може да се обобщи в ключовите понятия “критика” и “инетрпретация”.

-Идеята ти е превъзходна, Лъки!- казвам с присъщото ми вдъхновение.- Ще ти припомна изходната теза на Никола Георгиев, изказана в неговата книга “Анализ на лирическата творба”, когато той посочва следното:”Да ни поучават как да анализираме художествена творба изглежда по-лесно, отколкото ако се запретнат и ни покажат на дело как се прави това.”(с.11).

-Разбирам! - казва Лъки малко замислена. – Този аргумент ти си го посочвал вече, но има нещо по-важно. Тази критическа линия ти развиваш упорито и последователно, независимо от проявата на неразбиране от страна на онези автори, които вместо да са благодарни, отвръщат с груби нападки и опити за някаква обезателна разправа, разглеадайки те като нарушител на авторските им права и на тяхната неприкосновена собственост.

-Съгласен съм, че интелектуалната собственост придобива нови измерения, но критиката върху нея в никакъв случай не предполага да се иска разрешение от съответния автор, за да му критикуваш творбата, а още по-малко да му се извиниш, ако критиката ти не му хареса.

-Добре, Мо! – казва Лъки.- Всичко това, като че ли ми беше ясно, но сега, с тази твоя публична позиция, ми става и по-леко…Замислям се! И веднага исакм да ти предложа нещо. Видях ти коментара под творбата на Мойра “Ще можеш ли?” който би могъл да се изтълкува именно като поучение, ако не се вникне добре в изразената добронамереност. Защо не направиш онова, което предлагаш на авторката – ти сам да развиеш темата за любовта като непосредствена, т.е. в еротичен план и по този начин още веднъж да се илюстрира що е това интерпретация и как тя служи като инструмент на модерната, съвременна критика?

-Упорита си в добрите си предложения – казвам с опит да придам на гласа си шеговит тон.- Но в такъв случай ще трябва да цитираме най-напред тази творба и от самото начало до самия край нашите авторски изяви ще трябва да се разглеждат като добронамерени и поднасящи уважението ни към авторката, защото наистина са такива.

-Аз така разбирам нещата, Мо! – отвръща Лъки с оставаща в гласа тъга. Но ето го и самият текст на посочената вече поетеса:

“Ще можеш ли?

Искаш ли да бъдеш красотата ми?
Трябва ти причина за това -
да разбереш какво е във душата ми.

Ще сътворя от нищото емоция,
ще пожелая да си дръзко влюбен.
Ще те боли от моето докосване,
докато почувстваш се изгубен...
Ще те намеря аз, сред безграничното,
ще моделирам разтопеното ти тяло.
Искаш ли причина? Неприлична е,
не знам готов ли си СЕГА да ме познаеш?
Да се гърчиш, като восък във ръцете ми,
да се увивам с теб, при всичко невъзможно
и там, където свършват световете ни,
да срещнем свойта противоположност?
ДА влвзеш в мен, да искам да избягам,
да ме откраднеш, без да те очаквам?
Да ме накажеш, за това, че те отлагам,
безумно искайки със теб да сме еднакви...

-Коментарът ми на този текст беше кратък, но казващ още много неща. Той се свежда до следното:”

-Съгласна съм с теб и затова тук ще добавя – тектът е написан с дълбоко познаване на любовния процес – казва Лъки убедено.

-Това твое твърдение Лъки, е дълбоко обосновано и има своята аргументация в цитираната творба. Ако правех литературан разбор, бих изброил всички нейни достойнства, някои от които достигат завидна висота на внушение – съгласявам се аз с Лъки.

-Чувствам, че имаш още какво да кажеш – настоява моята събеседничка.

-Сериозното отношение и уважението кам авторката предполага да се покажат и онези моменти, които са спорни, будат възражения или пък са несъстоятелни, а такива не липсват на този текст – отговарям бавно аз.

-Посочи поне едно нещо, тогава! – упорства Лъки.

-Разбирането на любовта като достигаща до болката е напълно правомерно, но подменянето на любовта с болката буди не само възражения, но и отхвърляне, макар че тази линия на разбиране е широко разпространена – отговарям пестеливо и замълчавам.

-Не си много словоохотлив и разбирам защо е така – отвръща ми Лъки с разбиране.-Всички свои съображения по текста ти изказваш деликатно в друга творба, разработена от теб, която изграе ролята и на литературна критика по дадения текст.

-Да! – казвам с облегчение.

-Тогава дай да видя тази творба, която ти си разработил! – казва Лъки с нескрит интерес.

-С удоволствие – отвъръщам аз.- С такава цел написах “Този полет е така различен”. По този начин аз пък си спестявам поученията и менторския тон, който все още витае в информационното пространство. Текстът е следния:

Този полет е така различен

Четейки:”Ще можеш ли?”

от Мойра

С теб летим в тъждество,

преплели ум, душа и тяло,

опиянени в тържество,

в което всичко става бяло.

Повеждаш в желание буйно

и там е първата ни среща,

за да станеш вино руйно

в течащата река, гореща.

Няма болки, няма изнемога-

срещите ни са една след друга,

че отхвърлям твоята тревога

в озарението ти на съпруга.

В очите ти огледах се веднъж

и там съзрях зората,

която ме направи мъж

със силата дарена от жената.

Този полет е така различен

в тишината на взаимност,

че от всичко друго – най-приличен,

си разменяме интимност

в буйното, красиво настояване,

чрез което правим свойта идентичност

с ведрина на съпреживяване

в тъждество, постигащо различност.

С теб летим в тъждество,

преплели ум, душа и тяло,

опиянени в тържество,

в което всичко става бяло.

-Аз съм доволна от направеното, Мо! – казва Лъки.-Благодаря ти!

-И аз ти благодаря, Лъки! – отвръщам. – За идеята, за проявеното разбиране.

-Но нека да пожелаем творчески успехи на Мойра и да й благодарим за възможността, която ни даде да говорим по такъв чудесен текст! – казва Лъки, а в гласа й прозира присъщата й искреност и чувствителност. – Хората не са свикнали на такава критика, която преди всичко утвърждава, преди да отхвърли.