19 мар. 2010 г., 14:41

из "Приказки от Никъде"

697 0 1
1 мин за четене
- Шах и мат! - доволно обяви Мър Мър.
- Това не се ли казваше в шаха? - замислено се почеса по носа Ко Те.
- Именно - потвърди брат му.
- Но ние играем на шашки! - възкликна Те.
- Така ли? - учудено сви рамене Мър. - Объркал съм се...
- Тогава как така ме победи?! - разпери лапи в изумление Ко Те.
...
- Докладвай! - излая Мър Мър.
- Всичко върви като по мед и масло - изкозирува Ко Те.
- Хъм - изсумтя Мър. - Много объркано обяснение.
- С други думи - почеса се зад ухото Мър Мяу. - Лепне и се пързаля едновременно?!
- Исках да кажа, че всичко върви добре - махна с лапа Ко Те.
- Защо не каза така отначало?! - озадачено сви рамене Мър Мър. - А започна да говориш за ядене...
...
- Але хоп! - извика дресьорът. - Хоп!
Голямата котка го изгледа с досада и се прозя.
- Хоп! - настояваше човекът. - Але хоп!
Хищникът този път се протегна фотогенично.
- Скачай! - започна да се нервира дресьорът. - Хоп, але хоп!
- Слушай - делово предложи Черната Пантера Ра. - Не се мори, не подлежа на дресура... Но ако ми дадеш картофки с гарнитура, може и да ти помогна за едно шоу.
- Хъм - изумено изсумтя човекът. - А каква горнитура?
- Алкохолна - небрежно сви рамене пантерата.
- Мисля - прошепна в ухото на Но Щен Вълк Ко Та Рак. - Че и повлияхме зле...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Вихронрав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • нищичко не разбирам! а мразя нищичко да не разбирам! и как да си представям тези герои? вярно, че неотдавна бях на възраст за четене на историйки за пантери, ядящи картофки с алкохолна гарнитура и коне, на име Дал Ма Ти Нец (знам, май не беше точно така, ама все е нещо кучешко, а не конско...), обаче тези... (:
    дали ако започна от началото на приказките, нещо ще ми стане ясно? няма, нали?
    все едно, очарователно е да те чета! (:

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...