И трябва да срещаш неща, за които отдавна не мислиш.
Щом започнал си основите каменни да набиваш в земята студена на есен.
Но вече си подбрал дните (доколкото може)
и първите дъждове си преборил!
Не стига, само пътеката снощна да си обикнал.
За да почувстваш нелепата гордост в сърцето!
Събрал и трохите от усмивката жалка и ето в грижа задрямал.
Над облаци сиви и вятър не хубав... в очакване тръпне душата.
В писмото на мисъл - лъжлива, изгубен в окосените вече жита.
Но щом се потърсиш в промяната временна, листата с времето се преобръщат.
И спомняш си, че назад няма нищо, което в бряг да превърнеш!
И чувстваш в себе си вълна от несигурност и мислите пак преповтаряш. ...