Не позволявай никога чувствата в тебе да изгорят, защото тогава животът за теб се превръща в един непоносим ад. Ти проявяваш безразличие към всичко, което те заобикаля и нищо не трепва в теб. Вече не съществуват радостни моменти, които да те ободряват и държат на крака. В теб няма съпричастност към пролемите на околните, не те интересуват тежките моменти, в които попадат те. Ти просто се превръщаш в сомнамбул, имаш чувството, че си изпанал в клинична смърт, мозъкът ти изобщо не функционира, а сърцето ти бие на огромни интервали от време и чакаш момента, в който някой или нещо да те събуди от дългия ти сън.