Беше тъмно и тихо, толкова тихо, че ясно чуваше дишането му и лесно долавяше морните удари на сърцето му. Автобусът трябваше да дойде всеки момент и да прибере у дома младите им заблудени души.
И той щеше да дойде празен и слабо осветен. Някъде на предните седалки щеше да лежи полужива проститутка-наркоманка в транс. Почти празна спринцовка с мръсна стара игла щеше да се търкаля до тялото и весело да дрънчи. Някъде на задните седалки щеше да е седнал млад сводник. Около него сигурно щеше да има няколко момичета – циганки и избягали кифли, търсещи лесни пари, почти всички от тях щяха да държат по фас или да пият силен нискокачествен алкохол. Сред тях щеше да е новата. Щеше да е на не повече от 13, понятие нямаше и да има от мъже и секс, но мургавия батко ù бе обещал добри пари.
В целия бус щеше да понамирисва на мръсотия, по пода и седалките щеше да има боклучки, опаковки, фасове, трохи и билети, повечето от които стари, неактуални, но признати в този крайградски автобус. Изкуствената к ...