Лили беше на 17 години! Младо и много приветливо момиче! Руси къдрави коси, спускащи се като буен водопад по стройния й гръб. Лицето и бе бяло като сняг, по носа палаво се усмихваха луничките й! Две небесно сини и дълбоки езера седяха и украсяваха съвсем лицето и! Ах, тези очи, в които всяко момче потъваше, щом я погледнеше! Тя вечно бе усмихната и закачлива...
Обличаше се с цветовете на дъгата.
Но днес не беше така...
Денят беше мъгляв и валеше студен дъжд. Вятърът пронизваше всеки минувач, сгрешил да се покаже навън в този кучешки студ. Лили вървеше с наведена глава бавно по мокрия паваж и подритваше изпопадалите кестени. Беше облечена в черно, нещо, което не беше в неин стил. Русите букли едвам се показваха от черното бомбе, което сигурно прибираше косите й. Тя влезе мрачно в училище и с тежки стъпки се запъти към класата си стая. Там цареше абсолютен хаос и невъобразим шум. Съучениците й се смееха, бягаха, викаха, пееха и куп други неща. Тя дори не каза здравей, когато прекрачи пра ...