Как ме наричаш?...Твоето име е Болка...
- Боли...
- Защо ме търсиш в болката?
- Защото ти си самата болка... Твоето име е Болка...
- Какво намираш в мен?
- Онова нещо, което ме кара да плача, но ме прави по един начин толкова щастлив, а е странно... Онова нещо, което е толкова красиво, но и толкова болезнено.
- Защо докосваш ръката ми?
- Защото искам да усетя болката. Искам да усетя теб!
- Какво усещаш?
- Студенина. Толкова си студена... Сякаш не си истинска. Имам чувството, че си от лед, стъкления ти поглед, порцелановата ти кожа, безизразните чувства...
...
- Защо отдръпна ръката си?
- Наистина, ледена съм, не искам да чувстваш болката.
- Не мога да не те чувствам. Моля те, докосни ме отново.
- Не желая да те боли.
- Искам го! Вече свикнах, отдавна гледам през твоето стъклено сърце. Безжизнено е, но и толкова, толкова крехко... Пристрастих се. Не мога да се отдръпна... сега.
- A защо се докосна до него?
- Привлече ме студенината, с която се пазиш от всичко около теб. Реших, че мога да преодолея твоята ледена преграда и... Сега си по-близка за мен, от най-близкия ми човек. Наистина преодолях я!
- Но на каква цена?!
- На цената на болката.
- Но аз какво ти давам? Любов? Не! Приятелство? Не! Подкрепа?!Не! Тогава?!...
- О, това са доста повърхностни неща - за теб,а сега и за мен, и аз знам, че те не съществуват за нас. Не можеш да чувстваш. Но аз не те обвинявам. Отдавна се примирих с това.
...
- Обичам те.
- Моля?!?!
- Да, обичам те, обичам те повече отколкото можеш да си представиш и те обичам истински!
- Но как?...
- Наистина бях студена, съжалявам, че все още ме чувстваш така, съжалявам. Явно не съм се постарала достатъчно или ти не си могъл да видиш онова пламъче в стъкленото ми сърце?... Виждаш ли как се обърнаха нещата. Светкавично! Огнено!
- Но аз... Никога не съм предполагал... надеждата за нас умря отдавна, а ти сега я възкресяваш... Какво е това?
- Кое?
- Сълза? Ти плачеш? Но защо? Недей. Ако знаеш, само ако знаеш как се чувствам! Сякаш някой е чул всичките ми мечти и ги е сбъднал!Господи, колко си красива, божествена си!
- Да плача?... Не, сигурно това е от леда в сърцето ми. Сега чувствам, че се топи. Да, изчезва малко по малко. Сълзите ми, те може би са този лед.
- Но са горещи...
- Защото пламъчето, което запали, ги стопля.
- Благодаря, че се усмихна. Никога не съм те виждал да го правиш. А, наистина, толкова си красива, когато се усмихваш!
...
- Прегърни ме. Моля те! Искам да горя в огъня! Искам да се стопля!Искам! Желая го от много, много време! Копнея го!
- Разбира се! Ела по-близо, още, още по-близо! Погледни ме в очите... осъзнаваш ли сега колко много те обичам?... Защо не ми го каза по- рано?
...
- Как ме наричаш?...
- Моя любов, мое щастие, мой живот...
- Не!...
- ... Твоето име е Болка...
- Именно затова! Защото моето име е Болка! А мен ме болеше...
...
Моля те, не ме пускай, искам да се стопля още мъничко. После може да се вледеня. Страх ме е... Но го усетих, усетих огъня в сърцето си... Остави ме, остави ме още малко да горя... Не ме пускай, прегърни ме силно, още по-силно! Искам да горя!
*** Vampire_Blood_Kiss***
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Маринова Все права защищены
*целувам те *
