7 янв. 2011 г., 23:16
4 мин за четене
Бай Иван излезе на верандата. Стегна връзките на панталона, потупа се доволно по корема и закрачи към старата черница.
- Венко, ще ставам капиталист – рече той на най-големия си син, докато сядаше на масата под дебелата сянка. - Радо, донеси и на мен едно кафе – викна той на жена си.
- Какво е туй капиталист, тате? - премигна Венко.
- Туй е модерно! - отсече бай Иван и засука мустак. – Вчера Геньо се хвалеше в кръчмата, че станал такъв, и хубаво било, натрупал много пари. Миналата година си купил овошка. Тя му родила много плодове, продал ги на пазара и си купил още овошки... и те родили много плодове. И сега, ей го на – седи си в кръчмата, пие кафе и две градини с овошки има, и хора, дето да берат плодовете и да ги продават. И вика, така станах капиталист. А на стопанството нищо не дава! Нали са си мои градините, какво ще им давам на тия лихвари.
- И ти ли овошки, тате, ще купиш?
- Хм, овошки ще купувам – години да ги чакам! От раз капиталист искам да стана.
Бай Иван отпи от кафето, н ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация