Бай Иван излезе на верандата. Стегна връзките на панталона, потупа се доволно по корема и закрачи към старата черница.

- Венко, ще ставам капиталист – рече той на най-големия си син, докато сядаше на масата под дебелата сянка. - Радо, донеси и на мен едно кафе – викна той на жена си.

- Какво е туй капиталист, тате? - премигна Венко.

- Туй е модерно! - отсече бай Иван и засука мустак. – Вчера Геньо се хвалеше в кръчмата, че станал такъв, и хубаво било, натрупал много пари. Миналата година си купил овошка. Тя му родила много плодове, продал ги на пазара и си купил още овошки... и те родили много плодове. И сега, ей го на – седи си в кръчмата, пие кафе и две градини с овошки има, и хора, дето да берат плодовете и да ги продават. И вика, така станах капиталист. А на стопанството нищо не дава! Нали са си мои градините, какво ще им давам на тия лихвари.

- И ти ли овошки, тате, ще купиш?

- Хм, овошки ще купувам – години да ги чакам! От раз капиталист искам да стана.

Бай Иван отпи от кафето, наклони глава на една страна и продължи.

- Ще взема една от нашите кокошки и на леля ти Гинкиния петел ще я дам, да измъти пиленца. Тия пиленца мои ще са си, я та на, та нали и кокошката си е моя. Пък после тия пиленца като станат кокошчици, една ще дам на чичо ти, една ще дам на стринка ти, че и те хубави петли имат.

- А другите кокошчици, тате? - попитам Венко.

- Тях ще продам! - отсече бай Иван. – По-евтино ще ги дам, та да ги купуват – рече той. – Пък аз пак кокошчици ще имам! Хем кокошчици, хем пари, хем петли!

- Тъй, тъй... - промърмори бай Иван и се запъти към кокошарника. Избра най-хубавата кокошка и се отправи към Гинкини.

-Гинке ма, Гинке! - провикна се той през оградата.

- Какво си се развикал, бре! - сопна му се тя. – Да не е станал пожар!

- Какъв пожар, капиталист ще ставам.

- Ех, бе, Иване, се нещо ще ставаш и нищо не си станал.

- Чакай да ти кажа, ма Гино – понамръщи се бай Иван, – ти нали имаш... оня хубавия петел.

- Какъв петел, бре! Та нали миналата седмица Теньо ми го взе, уж назаем, за неговата кокошка, капиталист рече, щял да става. Малки пиленца да продава, половината щял да продаде, другата да развъди, че и на мен пари щял да даде. Капиталист! - сбърчи вежди леля Гинка. – Още не ми е върнал петела! Миналата седмица дойде наш Нейчо, па вика, мамо, да ми дадеш свинята. От чичо шопара ще взема, малко прасенца да си имам, ферма да направя. Па като се разрасне и втора. Капиталист ще ставам! Нито ферма направи, нито свинята ми върна! Нейко пък цялата си градина разкопа, банани да сади, плантация да прави, капиталист да става. Къде ти растат тука тия банани, бе Нейко. А ти, Иване, да ми се мащаш с тая кокошка и тоя капиталист, че като взема сопата... - тъй нареждаше Гена, че чак пяна ù излизаше от устата.

Бай Иван погледа, погледа, па пусна кокошката и се отправи към кръчмата.