Като сън

Здрачът нежно обвива нощта в прегръдките си. И пада мрак.

Загледай се в далечината, към необятността... Там горе, някъде високо. Виждаш ли ме? Изгрявам само за теб. Изпращам ти като подарък моята светлина.  Чрез твоята нежност аз блестя.  А ти ме гледаш. С копнеж. И протягаш ръка... Сякаш ме докосваш. Рисуваш с пръсти мъничко сърце във въздуха и ме обгръщаш.  Правиш ме своя... 
Не съм сама. Хиляди малки светлинки застават до мен, като че ли са безброй! Ти също ги виждаш, но те не светят така ярко. Не и за теб.
В очите ти аз съм единствена. Твоята звездичка! Но съм далече... Искаш ли да ме достигнеш? Почакай. Затвори очи и помечтай.

Пожелай ме! И ето вече си тук, далеч от себе си, близо до мен. В този сън - нашият.  Сега сме заедно. Едно цяло от двама! Блестим все по-силно. Необятността ни принадлежи. Завинаги!... Зората нежно обвива нощта в прегръдките си. И в миг е така светло... настъпва денят.