20 нояб. 2012 г., 10:38

Кога?

1.2K 0 1
1 мин за четене

      Здравейте.

      Днес се събудих с надеждата да намеря сама за себе си един отговор. Отговор, който търся доста отдавна. Отговор, който все не успявам да намеря. Може би и затова реших да публикувам този текст тук, за да чуя и Вашето мнение. А ето и с какво си блъскам главата във времето, преди да се унеса, за да се пренеса в рая на сънищата...

      Това, което споделям с любимата си химикалка и на белия лист, и това, което може би и Вие правите често, е това, което касае нас - хората, живеещи в напрегнатата ни и ставаща все по-напрегната страна. Кога статистиката ни ще започне да отбелязва спад в изоставените деца в домовете за деца, лишени от родителска грижа. Кога най-после ще намалеят майките, които просто "изхвърлят" децата си, просто ей така. Кога ще се научат, че това е грях. И не е толкоз лесно решение...

     Нали децата са нашето бъдеще. Нали те са тези, които чакаме цял живот. Нали има много семейства със здравословни проблеми, които водят до безплодие. Нали децата са тези, за които би трябвало да водим борбата с живота. Борба, свързана с лишения, свързана с корупция, свързана с куп негативни неща, които ни предлага страната, в която живеем и животът като цяло. 

      Според мен трябва да има строг закон върху майките, лишили децата си от родителска грижа. А може би аз не знам и наистина има такъв? Но кога ли ще престане да има подобни учреждения като домовете за деца?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ребека Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересна тема,която има много гледни точки.И не мисля,че трябва да съдиш толкова лесно хората,които са направили този избор,защото има много от тях за които това е било неибежно!

Выбор редактора

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...