Колкото по- близо си, толкова по далече оставаш...

Седиш, чакайки поредното писане или звън от някого, но той вече не те дири.

Седиш отново отчаян и търсиш го за едното "Как си?"...

Просто защото имаш нужда от него, но той явно от теб вече не...

За к'во си му? Нали му помогна за сложното нещо.

Заблудата останала в теб, че той ти е верни авер за някой лаф си е твоят проблем!

Уви просто този приятел остана предател в яд,

в яд на теб,

че си по-як ..

Така до вчера " приятел", а днеска враг.

До вчера знаещ твоето име, а днеска за него си пътен знак.

До вчера познаващ твоята болка, а днеска той я създава.

До вчера споделящ твоя гняв, а днеска за него се грижи.

Не, не шегуваш се!

Не ти ли омразна вече от тях?

От тези безмилостни прости хора.

От тези нехаиници хулещи Бога.

От тези безмилостни болни хора.

Болни за слава и дрога.

Спри!

Това вече е прекалено...

Не се грижи за тях.

За тези "прекрасни" дяволи на Бога.

За тези коварни хора..