Корени - седемнадесета част
Произведение от няколко части « към първа част
Като всеки панаир,който продължава две-три седмици, докато търговци, занаятчии и джамбази си продадат стоката имаше и една негласна търговия...
Повечето богати и преди всичко знатни бегове търсеха наслада не само в сделки,но наддаваха за пехливаните, които са техните фаворити, купуваха сукно,атлаз и коприна за ханъмите,както и златни накити и всичко необходимо за един дом на знатен собственик на ленове,тимари и други принадлежности в имението му.
Мехмед бег правеше същото, което преди това бе научил от баща си Осман бег, който за първа година прати сина си сам.Това бе израз на приемственост и доверие между баща и син.
Младият мъж искаше да се покаже пред баща си и обществото, като достоен за тази чест,като се стремеше да копира поведение и осанка, както и вежливо уважение към приятелите от групата на баща му, защото дори Валията на Одрин се поинтересува за здравето на Осман бег.
Тази вечер, след няколко дни на сделки, срещи и обилни трапези младият бег се усамоти в именията на местният мюдюрин,който имаше къща за гости в другия край на селото...
Мехмед си поръча момиче от един търговец на жива плът, който ходеше от панаир на панаир и предлагаше млади момичета, закупени от пазарите на Истанбул,Одрин или ги пазареше от раята...В Османската империя можеше да се купува и продава човешка стока; да правиш с нея каквото си искаш ,само да не са мюсюлмани.
Когато всичко беше готово за тази интимна вечер, Мехмед отпрати прислугата да се забавлява на панаира, като не забрави да даде на всички бакшиш.Само за два-три дни младият жребец който беше закупил от братята на оная гяурка Станка,влезе във волята му и сега кротко зобеше в яхъра до къщата на мюдюрина.
При избора на момиче Мехмед бег си хареса една гъркиня от Кипър и тя му беше доведена от собственика й на свечеряване, покрита с яшмак, в закрития му фургон.
Младият мъж въведе момичето в стаята на горния кат,като се стремеше да бъде вежлив,докато я изпиваше с поглед...
Луната бледа и притихнала,ту се показваше,ту срамежливо се криеше в топлите септемврийски облаци.
Мехмед бег беше изпил едно юзче мастика и накара момичето да му играе и хвърля гюбек,за да бъде насладата пълна,даде й един алтън,че да се съблече гола и да продължи с ласките...
Изведнъж Мехмед дочу коня да цвили и стана да го нагледа,като остави момичето горе.
И повече не се завърна.
Сутринта намериха тялото на младият мъж пред вратата на конюшнята с разбита глава!
Мюдюрина дойде до извода, че младият жребец е разбил с къч главата на новия си собственик.Някои се усъмниха,а други не повярваха...
© Стойчо Станев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Всеки са кове съдбата си...
-
Заслужена участ.
Поздравявам те. -
Благодаря за коментара и оценката Мариана!
Благодаря, Костадин!
Благодаря, Пепи! -
Много интересно, как си я засукал историята! Поздравления!
-
Ми мисля,че не е жребчето ама ще видим нататък.Поздрав Стойчо.
-
При мен не си блокиран.
-
Благодаря, Стойчо! Незнам, защо и по какви причини Младен ме е блокирал!
Нека ми прости, ако волно или неволно съм изрекъл за него нелицеприятни слова! -
Благодаря ви,Хари и Младен!
Приемете моите поздрави и приятен почивен ден! -
Има Бог, но ти разказваш цялата случка прелестно и майсторски, Стойчо.
Поздравявам те за перото! -
Поздравления, Стойчо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Приемете моите поздрави и усмихнат ден!