27 мар. 2020 г., 23:17

Коронавирусът – дълбок белег или просто напомняне 

  Проза » Другие
529 0 0
4 мин за четене

„Трудностите, които срещаме днес, определят това
кои ще бъдем утре!“

 

Леонардо Да Винчи

 

            Коронавирусът се роди и проходи в Ухан, мълниеносно се разви и покори територията на Китай, впери острия си поглед към непокътнатите предели на европейския континент и тежко стъпи върху земите му, подобно на средновековен военен нашественик, който в настоящето опустошава златното величие на глобализма и разрушава високите защитни стени на страха, зад които мнително се подават изморени и задушени от медийна логорея и търговска спекула хора. Избухналата пандемия разби на малки парчета пленителната панорама на неограничените възможности, отне ни удобната рамка, разширяваща световните граници до безкрай, и ни зашлеви силен отрезвителен плесник, от който имахме крещяща нужда. Останахме затворени в домовете си, като заедно с нашите най-близки и скъпи хора получихме възможността да отворим вратите на умовете си към заговорили с езика на разума факти.

            В този изключително комплициран момент, който би могъл да бъде преодолян с планомерното и отговорно спазване на превантивната мярка „социална изолация“, се налага обикновеният българин тепърва да изгражда своите адаптивни механизми за справяне в цялостната нова обстановка в държавата. Системата е изправена пред сериозна дилема и положението, в което се намираме, изисква от нас съзнателно да се мобилизираме за рационално изпълняване на предписанията на ръководения от ген.-майор Венцислав Мутафчийски Национален кризисен щаб, както и да вложим нужните усилия за запазване на сравнително стабилното си социално функциониране, доколкото това е възможно.

            Разглеждайки именно социалното ни функциониране през ситуационните измерения на днешния ден, допускам, че то неминуемо ще бъде подложено на известни изменения и флуктуации. Невъзможността ни да осъществяваме контакти на живо ще ни направи объркани и ще „инкрустира“ у индивидуалностите ни деструктивно усещане за дезориентираност и изолираност от ядрото на колектива. Както загатва американският психолог Елиът Арънсън, че ние сме „социални животни“, така и аз не бих пропуснал да отчета ярко открояващата се тенденция, че когато сложната система от взаимоотношения, организиращи динамиката и посоката на развитие на социалния ни атом, се деформира и разплете, ние панически се фокусираме върху невротично задоволяване на физиологичните си потребности. Това да не можем да се събираме, за да комуникираме, е главната етнопсихологическа особеност, спрямо която в момента протича осезаем за всички ни процес на дезадаптация, за да се установи приспособимост към новоизградената система от разнородни правила.

            Според мен необходимостта от имплементиране на нова адаптация е непосредствено свързана със Заповедта на здравния министър Кирил Ананиев, в която се формулира поредица от противоепидемични мерки. След внимателно разглеждане разбираме, че нормативният акт изрично предвижда преустановяване на посещенията на „паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места“, както и забранява „на лица до 60-годишна възраст да посещават хранителни магазини и аптеки във времето от 8,30 до 10,30 ч. всеки ден“. От другата страна на специфичната правна везна е обнародваният Закон за извънредното положение, опитващ се да даде разрешение на разнопосочни проблеми, възникващи в периода на извънредното положение.

            По мое мнение тези ограничения с течение на времето биха довели до прогресивно нарастване на огнищата от интрапсихични конфликтни ядра у и без това лесно ранимата българска душа. Недобре дефинираният облик на актуалната смущаваща ситуация би рефлектирал в отношенческа девалвация и социална фрустрация по различните етажи на социума. Ако интровертните личности не биха почувствали колебания в своето емоционално състояние в условията на затворена среда, то при екстровертите карантинният режим би повишил невротичните реакции, възникнали вследствие на акумулирана енергия с неизяснено амбивалентно съдържание. В известен процент се очертава мултиплициране на паническите, депресивните, психосоматичните и тревожните разстройства.

            С оглед на всичко, което се случва, би трябвало да сме достигнали до заключението, че е невъзможно да останем интактни (незасегнати) в психически, физически, социален и икономически план от разширяващата обхвата си коронавирусна пандемия. По всяка вероятност продължителният престой в пределите на дома – който в държава като Индия действа в сила за 1 милиард и 300 милиона души за срок от три седмици – би ускорил активирането и затвърждаването на неблагоприятни и необлагородяващи живота на определени личности защитни механизми. След като изтече карантинният период и социалните роли се възстановят, следва да се върнем към нормалния си ритъм на ежедневно функциониране и – което е най-важно – да преговорим най-трудния, формиращ ни като хора урок – какво е да прощаваш, уважаваш и създаваш, защото коронавирусът е един дългоочакван мъдрец, напомнил ни, че дистанцията между обединението и разединението обикновено винаги се скъсява с вяра, надежда и любов.

 

 

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??