Миглена Станчева попадна в най-ужасния период от своя живот след срещата си с Боян Пасков, любимият ù писател. Допреди онази паметна дата, когато го интервюира в миризливото му апартаментче, в продължение на петнадесет години младата журналистка се бе прехласвала по таланта на обявения приживе за класик Боян Иванов Пасков. Романите на въпросния майстор на перото я вдъхновяваха самата тя творчески да посегне към химикалката, пиесите му заемаха челните три места в личната ù класация за драматургия, а стиховете му, изстрадани и искрени, я бяха карали редовно да сънува ездач на бял кон – една личност, ангажиранa от романтичните ù фантазии, да играе ролята на приказен принц и сродна душа.
Срещата с писателя бе катастрофа, в която единствената жертва, собствената ù мечта, бе така силно обезобразена, че трудно би могла да бъде разпозната дори от законния си собственик. Пасков се оказа, поне на пръв поглед, най-обикновен циник с възмутително разбиране за лична хигиена и поведение, силно напомн ...