Легенда за искреното разкаяние
Когато прелиташе на буйния си кон по улицата, премачка играещо си дете. Не спря – хем е робче, хем нямаше нужда. Кървавата купчинка явно нямаше да се изправи.
Но се разкая. Искрено.
Както се разкая, когато нареди да разпънат на кръста готвача-роб, задето не осигурил птичи езичета за малката вечеря със стотина приятели. Разкая се искрено, дълбоко. Макар че беше късно…
Подобен потрес изпита, когато на другия ден нареди да пребият до смърт поставените в кухнята трима роби. Не можаха да се справят със закуската му. И сетне се разкая. Едно, че беше грях, второ – напразно пилееше ценна стока…
Замислен за това, не забеляза как прегази с бойната колесница две момичета на улицата. Разкая се дълбоко – най-вече, защото се забави, докато изчегъртат мозъците им от колелетата и копитата на конете…
Същата вечер жена му се тръшна с тежка болест, но той не извика лекар. Защо да си разваля хубавата среща с три бивши девици от храма на Венера. Разкая се, когато на сутринта му казаха, че е умряла. И се поуспокои едва след женитбата с младата Лукреция, на която отдавна беше хвърлил око…
Съвестен човек беше. Затова угризенията го измъчваха, когато поднесе отрова на краля – все пак, онзи го издигна във властта. Разкая се искрено, направи му грандиозно погребение.
Веднага след което се обяви за крал. И покани любимия си братовчед на обяд. Онзи беше херцот на земите, отделящи кралството от прекрасния и удобен за флота залив. Е, после се разкая над гроба на гостенина…
Съвестта го мъчеше, докато се разкая и за селцето край големия път. Някъде от него излетя стрела и одраска коня му. Затова нареди всички жители да бъдат избити. За всеки случай. И се разкая, дори покръсти…
Така се разкая, когато нареди да бъдат убити всички заловени въстаници от планината, когато реши проблема с досадната Лукреция посредством неочаквано удавяне във ваната, когато…
Важното е, че винаги се разкайваше и молеше за прошка…
Тогава сам умря. От отрова, разбира се. Усети я в последния момнт и се разкая, че не е навреме разбрал що за змия е Тарита, сменила Мария, сменила Анна, сменила Кобалда, сменила Рая, сменила Криста, сменила Дара, сменила Лукреция до трона му…
Сега е горе. Сред другите грешници, съумели навреме и искрено да се разкаят и приемат високото звание на светец.
Защото всеки греши – човешко е. Но важното е правилно, умело и навреме да се разкаеш. Пред когото трябва…
Каня ви на чудесен коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Красе!
-
това вече е станало корпоративна теория, манифест за спокойна съвест... даже след стотина години за жертвите на... може и един холидей да направят.
-
Благодаря, ДПП, Румяна!
-
Ох Коновски, как точно го пусна тоз материал, като обещания и после разкайвам се! Времена и нрави! Поздравления
-
Такива най-искрено и дълбоко си вярват, че се разкайват!
Значението на думата, обаче, им убягва! -
Благодаря, Надя!
-
Никога не съм била привърженик на максимата: Признат грях - половин грях. Това, което си написал, мъдри ми сенсей, много точно е наречено легенда. Такива "хора" никога не се разкайват.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
