Ranrozar (Стойчо Станев)
547 18085
11 июл. 2023 г., 16:02

Льончо Канапа -Шеста част 

  Проза » Рассказы
263 5 11
2 мин за четене

    Съдбата човешка предлага,ту радост привнесена с надежда,ту нечакана скръбна изненада. 

     Мнозина от читателите биха се поинтересували:защо Елен Хайлазов;и как точно получи това не дотам сериозно,но иронично прозвище?

      Едва ли го заслужаваше,но малцина са онези, които сами прилепят  допълнителен етикет към натурата си.

      Благодарение на дядо Янаки Еленко беше приет на работа в Пловдив.

      Стефан Обрешков имаше спешна необходимост от помощник в кантората си,защото той често пътуваше извън града,или за сделки,пък и за други полезни за Пловдив обществени начинания.Нали синът Обрешко все още студентстваше в Париж...И какво задоволство и вътрешна гордост изгря в душата му,когато след лобиране в Париж пред Асоциацията на мострените панаири:град Пловдив беше предпочетен за седалище на международно търговско  изложение!

      Ето при какъв човек дядо Янаки беше изпратил внук си!И знаеше, Еленко много ще научи от това нелесно занимание,стига да е търпелив,смирен и находчив.

       В търговията се иска преди друго, доверие, което се цени като златна монета.Който опази доверието си,той носи чест и достойнство,като кръст на уважение!

        В един от магазините на Обрешкови работеше като управител Манук Манукян,човек с чувство за хумор и арменска далновидна прозорливост.

        Една от длъжностите на Елен Хайлазов беше да ревизира магазията на фирмата,която разполагаше с помещения както в града, така и с рампа на ж.п.гарата.Докато навлезе в занаята на Елен,притуриха и Манук към него, че хем да го напътства,хем да го контролира,защото Стефан Обрешков знаеше, че арменецът е също от бежанската диаспора.Семейство Манукян идваха от Текирдаг,за да се спасят от клането на младотурците в Източна Тракия по време на войната.

       Арменците са първите приели християнството преди повече от 1700 години.Тяхната древна държава е водила упорита борба за независимост и доста битки със селджукските турци преди да бъдат покорени от Османската армия.Да не забравяме,че на престола на Византийските императори е имало и арменци.

      И така Еленко стана Льончо, а Манук-Мано,сиреч българин и арменец взаимно показваха уважение, което говореше за първи опити на доверие. Всеки от двамата искаше да покаже, но и опази своята златна монета.

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментарите и оценките, Иван и Силвия!
  • Дотук прочетох с интерес, Стойчо. Очаквам нататък...
  • Много ми хареса разказа! Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
  • Доверието се печели много трудно и много лесно може да бъде загубено. Мисля, че арменците играят позитивна роля в нашата история. Поздравление, Стойчо!
  • Благодаря за Любими, Николай!
  • Благодаря за коментара, Латинка-Златна!
  • "В търговията се иска преди друго, доверие, което се цени като златна монета. Който опази доверието си, той носи чест и достойнство, като кръст на уважение!"

    "Доверието е по-ценно от светлината" - българска древна мъдрост.

    Приятна вечер, Ranrozar (Стойчо Станев)!
  • Благодаря за коментара, Георги!
    Благодаря за пространния коментар, Пепи!
  • Преди години в Ереван посетихме Историческия музей. Останахме изумени колко малко знаем за Армения. Да, преди нас са приели и християнството, и са имали писменост.
    Поздравления за изпипването на детайлите и инфото: винаги има какво да научи човек при теб, а се чете толкова леко!
  • Следя.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??