Любимото на залеза
Нощем съм... земя.
Лежа си там долу и зяпам сияйното небе... хубаво ми е!
Тихо. Спокойно.
Всички спят.
Когато очите ми се уморят, ги затварям и отивам при звездите.
Обичам нощите!
...
Сутрин изгревът нахално ще ме събуди и ще ме светне, че денят пак ме чака.
"Да почака." - ще му кажа аз.
"Искаш ли кафе?"
Още сънена, а той искрящо спретнат, в таен заговор ще помълчим над чашата с кафе. Ето го и деня - горещ, тежък, нахален и скучен. Пак се е вторачил в мен... не го гледам.
Денем съм вода.
Тиха, друг път неспокойна, бурна... Понякога съм солена и много обичам да играя с вятъра, децата и птиците. Денят със седемте имена. Помня ги, но отдавна спрях да се опитвам да ги разпознавам. Все повече заприличват на близнаци.
...
Залезът!
Обичам залеза!
Размечтава ме...
Много неща мога да ви разкажа за него, но съм обещала да пазя тайните му. Само ще ви споделя, че любимото му е студена чаша бира с голяма порция миди натюр, на червен фон.
;)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искра Радева Николова Все права защищены
