Лъчите на есенното слънце обливаха тялото и с приятна топлина.
През нощта и беше станало много студено и сега се възстановяваще 
блажено затворила очи. Оставаше много малко време до първото и 
раждане, тя не знаеше какво се случва с нея ,но инстинктивно
усещаше, че предстои нещо важно. Кучката стана и се протегна,
непрестанният глад не и даваше спокойствие за дълго време.
Не си спомняше кога за последно беше яла до насита.
Въпреки, че живееше на двора на голяма къща, собствениците на
къщата не и даваха почти никаква храна.
Много рядко се случваше да и подхвърлят парче сух или мухлясал хляб.

С това и с някой друг ритник се изчерпваха грижите им към
нея. Тя не познаваше друго отношение и всяка сутрин когато излизаха
ги посрещаше с въртене на опашката и надежда за късчето хляб.
Днес нямаше тоя "късмет". Две жени и мъж излязоха, качиха се на 
жълтия опел и тръгнаха без да и обърнат никакво внимание.
Погледна тъжно след тях, въздъхна дълбоко и с наведена глава
тръгна към далечния край на двора.Там оградата не стигаше плътно
до земята и кучката провря наедрелият си корем отдолу и излезе
на улицата. Запъти се към близките контейнери за боклук.
В крайният и беден квартал в който живееше да намери някаква
храна се случваше много рядко. Дори да откриеше някаква храна,
то най често беше развалени остатъци от домати, обелки от
картофи и подобни. Изяждаше всичко което намираше.
След като провери кофите и не откри нищо в тях ,се отправи към
полето което се простираше от края на квартала, та чак до летището.
За два часа успя да хване една полска мишка и няколко дребни
гущера и насекоми. Тръгна обратно към къщата. И тя не знаеше 
защо го прави, но инстинктивно се връщаше на най познатото и
място. Малко преди да стигне до къщата, на самият път намери
изхвърлен плик пълен с боклук. Усети приятната миризма на храна и
разкъса найлоновия плик с зъби. Изяде с огромно удоволствие няколко черупки от яйца,

облиза до блясък една кутия от пастет и
2-3 кофички с остатъци от кисело мляко. Почувства се доста по добре.

Преди да влезе отново в двора, дълго пи вода от една голяма
локва. Промуши се под оградата и се отправи към мястото където
обикновено спеше -под външните стълби. Под стълбите не беше по топло в никакъв случай, но поне не валеше.
Свечеряваше се ,от къщата се чуваше говор и смях, носеше се миризмата на домашна храна. По -очно на пилешко месо.
Кучката проскимтя тихо и примлясна. Гладът отново се обади, коремът ѝ изкъркори силно. От муцуната и се проточи дълга лига, а тихото скимтене се усили в нещо средно между хълцане и вопъл. Най-накрая заспа от изтощение.
Събуди се много преди изгрев слънце, цялото и тяло трепереше от студа. Стана и излезе от двора, отиде до локвата и пи няколко глътки вода. Усети силна болка в корема и с клатушкане се върна
под стълбите. Няколко пъти през деня ставаше да пие вода и пак се връщаше обратно. Привечер болките в корема зачестиха и към полунощ роди първото си кученце. Нямаше предишен опит, беше гладна, на ръба на пълното изтощение. До сутринта на бял свят се 
появиха още 5 кутрета. Почувства се малко по добре след като изяде плацентите на малките. Към обяд вратата на къщата се отвори
и се чуха стъпките на някой който слизаше по стълбите.
Беше русата жена. Тя надникна и извика нещо на мъжа си.
След малко се появи и той .Двамата си казаха нещо и се прибраха обратно .След 10-15 минути жената изнесе найлоново пликче с няколко пилешки кокала и малко парче хляб. Кучето усети миризмата
и излезе. За секунди омете всичко и с очакване махаше опашка и гледаше жената. Този път не я ритнаха, русата жена я потупа по главата и отново се прибра в къщата. Кучката се изтръска и бързо
се върна при бебетата си. До вечерта никой от хората не се появи.
Гладът стана неудържим.По принцип толкова скоро след раждането
женските кучета не оставят малките си за повече от 5-10 минути
сами, но нуждата от храна беше ужасна, и кучката тичешком излезе 
от двора. провери близките кофи, изяде няколко обелки от салам и
един развален домат и отново се прибра при кученцата. Минаха 15
дълги и мъчителни дни. Тялото на кучето се самоизяждаше за да
превръща всичко в кърма. Всяка кост се виждаше под опънатата кожа. Очите ѝ бяха хлътнали от изтощение. Вече не махаше с опашка
като чуеше входната врата. Подхвърлените няколко къса хляб вече не вършеха никаква работа. Все още имаше кърма и кутретата бяха относително добре. На няколко пъти беше ходила до кофите, но не намери нищо което да става за ядене. изяде парче от кожен колан, но го повърна и се почувства още по зле.
Заваля първият сняг. Нощта беше кошмарно студена. Тресеше се неудържимо, всяка фибра от тялото и крещеше.
Изпъна и изскимтя силно. Получи силен гърч когато сърцето и спря за секунда. Кризата не отзвуча, немощното и телце нямаше вече сила 
за да оцелее. Погледна треперещите си кутрета и тих стон излезе 
от муцуната и. С последни сили придърпа мъниците към себе си и 
ги прегърна с лапите си. Сложи глава върху тях и затвори очи.
Вече не и беше студено, не изпитваше и разкъсващата до смърт болка от глада. Така и ги намериха след няколко дни. Вледененото тяло на майчицата, прегърнала кутретата си с последни сили за да
ги стопли. Прибраха ги в сезален чувал и ги изхвърлиха в близките кофи. Вечерта от къщата се носеха гласовете и смеха на "хората".
Вратата се отвори, никой не посрещна излизащите.

п.п Повече от 10 години не намерих сили да го публикувам.
Надявам се ,че ще променя мисленето поне на един човек.
Надявам се, че ще бъде спасен поне един живот.
Мечтая хората да станат отговорни и милосърдни.