Заваля онзи летен дъжд, който те кара да си спомняш. Хората извадиха чадърите си, за да опазят всичко в тях, което не желаят да бъде мокро. Облакът се усмихна, а Слънцето го помоли да се отмести.
- Този дъжд прилича на сбогуване – каза Хенри.
- Този дъжд е един от всички дъждове – усмихна се някой.
Те стояха под навес и пиеха бира – двама непознати, говорещи за времето. Дъждът спря и слънцето подкани хората към разговор, а те дори не го чуха.
“И все пак, този дъжд приличаше на сбогуване”- каза си Хенри и запали една от цигарите.