Многоточия за Любовта...
Знам, че любовта е едно от най-клишираните клишета, че във всяка песен за нея се пее, че всеки поет за нея пише, но също така знам и че всеки човек за нея живее... Именно затова и в моите редове няма друга дума с главна буква, освен Любов - да прощават пунктуационните правила. Тези няколко реда тук не са нито поезия, нито проза, не са драма или трагедия, не са изкуство, нито естетика... Това са моите чувства - реални, човешки и прости... Моята изповед, която сама по себе си е клише!
Любов, сърцето ми за теб тупти, с всичката си сила за тебе бие... бие се със съмнения и ревност, със сълзи и лъжи... бие се, за да те съхрани!
Любов, сърцето ми за теб кърви... кърви от болка и от страх... Любов, сърцето ми окървавено... умира бавно... и пак за тебе пита...
Любов...
устните пресъхват без твоите целувки, без твоите милувки, без твойте думи, клетви, oбещания... устните са неми и безмлъвни, когато нямат на кого да кажат „Обичам те"...
ръцете ми третерят, отпускат се ба ...