Момчето и невестулките
Изхлузи се от осветеното на последната лампа до училищната ограда и цопна в ароматния октомврийски мрак. Вкусна миризма – на пожълтял буренак, лизнат от нощния бриз. Всеки път го поемаше жадно през носа, изжабуркаше го в устата, та йодът от морето да дезинфекцира бацилите от прашната класна стая, задържаше и го издухваше през свити устни като локомотивна свирка. Гъст аромат – само през есента и само във Варна. Понесеше ли талази, размятани от силните криле на гларусите, беше ясно – ваканцията се изнизва неохотно с потока от курортисти, подгонена от училищния звънец.
Този път обаче, дъхът му подтичваше, разтопуркан като невестулките в главата – усещаха хайката, пък не можеха да се скрият. Връщаха го обратно, преди началото на часовете… и оттатък. Тъпотия, ама предусещаше - до тук щеше да се стигне. Рано или късно. Нямаше как.
Седми клас. Даскалото почна. Трите летни месеца свобода не само не тушираха напрежението от края на миналата учебна година, напротив – напом ...