Тази сутрин Реката изхвърли на брега момиченце на около десет... Русоляво и синеоко...
Всички в поселището помръкнаха... Появи се Наследница. Някой щеше да си тръгне...
Кой? - щеше да се разбере до няколко дни...
Селището беше сгушено на самия бряг, почти до скалата, край която бучеше Реката... Реката, която идваше от някъде, знаеше всичко, профучаваше край скалата и отминаваше в далечината като сън призори...
Жителите, около двайсетина мъже и жени, живееха уединено всеки вглъбен в своето си предназначение. Всички събираха...
Събираха различни неща, които Реката изхвърляше призори. Съхраняваха ги в кутийки, на рафтчета, на закачалки. Всеки си имаше своя система, която методично спазваше.
Веднъж на дванадесет месеца пристигаше кола със звънчета и приемаше всичко събрано... Донасяше им провизии и потегляше на запад, а те за кратко оставаха в абсолютна тишина и тъмнина...
После сякаш събудени от летаргия отново започваха да се прокрадват към скалата призори, да се вслушват в грохота на ре ...