2 февр. 2012 г., 10:28

Насочвам мисълта си

942 0 0
1 мин за четене

Насочвам мисълта си към Християнското милосърдие, което е проява на смирение и скромност. Кой всъщност е истински вярващ? Може би този, който подпомага нуждаещите се. Никога не си въобразява, че го превъзхождат, нито подценява милосърдието си, а още по-малко търси и очаква похвала, благодарност, или някоя друга отплата. Спомням си думите на Спасителя, когато говореше в "Проповед на планината, така: "Когато правиш милосърдие, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагоги и улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам." Те вече получават своята награда. А ти, когато правиш милостиня, нека лявата ти ръка да не зане, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом: и твоят Отец, който вижда в скришно, ти воздаде на яве."

   Милосърдието, по моему, е една велика щедрост, както казва апостол Павел: "То е плод на щедрост, а не на скъперничество, защото който сее скъдно, скъдно ще пожъне: а който сее щедро, щедро ще пожъне."

   Милосърдието трябва да бъде чрез сърдечно участие и искрено съчувствие, а не с досада и презрение. Една братска дума казана от сърце към човека, който има нужда, е много по-силно, отколкото едно подаяние, но не от сърце. "Синко, когато вършиш добро, недей натяква и при всеки подарък не оскърбявай с думи. Росата не разхлажда ли жегата? Тъй и думи и по-добро, нежели, деяние. /Прем. Сир.18:15,16/

Може би, когато човек пожелае да прояви милосърдие, сам трябва да потърси нуждаещия се и да му помогне.  Значи, милосърдието е постоянна проява, а не мимолетно настроение и случайно дело. Както Соломон съветва: "Милост и истина да те не оставят; обвържи с тях шията си, напиши ги в скижалте на сърцето си."/Прит. 3: 3/

   Истинското милосърдие се проявява навреме, без да се отлага. Апостол Павел съветва: "Не казвай на приятеля си "иди си и дойди, пък утре ще ти дам", когато имаш при себе си. Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден. А делата му трябва да се извършат със средства, които се придобиват с честен труд. Който е крал, да не краде вече! А по-добре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има  що да отделя  онзи, който  се нуждае!"

Следва

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Герасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...