Времето ни е отминало, пътеките ни са различни по които сме поели. Ти си обвързана и да флиртувам с теб е кауза в която смисъла е минимален в ада съм като във пъкъла. Исках те, но закъснях. Сега защо се привързах, като шансовете са изтървани. Няма да сме заедно двамата - въпреки че ще те обичам до последен дъх. Ще те подкрепям въпреки нараненият си дух. Красотата ти лечебна, и всяка твоя целувка ми се струва невъзможна. До полуда аз достигам, като знам, че с думи нищо не постигам. Вече даже и не се усмихвам. Въпреки толкова много че те искам, знам няма да се случи да успявам - няма изход. За възход, ще се изповядам пред епископ. Независима си и на никой не принадлежиш. Не влизам в мислите ти нивга, нито наяве, нито като спиш. И ти на всичко можеш да устоиш, стените си и съпротивата строиш. Щом така искаш - искаш любовта ми да изкорениш. Усъвършенствам се и аз като сили смуча аз от самотата. Прави ме по-силен свикването с това, да не ми присъстваш във живота. Но плащам си за грешката - младешка, човешка е, но си е моя грешка - смятам да я надживея. Но никога на теб няма да погледна със насмешка. И когато ти изпиташ участ тежка, знай че винаги ще съм насреща. И че тва не е измама, любовта ми се усеща... И желанията ми те подсещат, че съм в аварийна лента. Там където ти незабравима ще останеш - завинаги!